И все пак - ако имаше съпруг и цял отбор дечурлига? Как при това положение бих могъл да я спра, ако решеше да отиде право при Мазния с информацията, която се канех да споделя с нея? Но още имаше достатъчно време, преди да разбера кое как е и още повече преди да направя решителна крачка напред. Засега щях само да премислям възможностите. Едва когато падне мракът, щях да се върна отново за потвърждение.
51.
„Уоруик драйв“ се оказа единственото подходящо място в околността. След като обиколих квартала, се върнах обратно на паркинга на „Блууотър“ и пуснах предната седалка на колата, но не успях да дремна кой знае колко. През пет минути се стрясках от всеки глас, шум на двигател или тракаща каросерия. Когато накрая реших да се разсъня, неприятното чувство в очите ми си оставаше. Устата ми миришеше ужас- но, а зеленчуковият сандвич със сирене се беше набил между зъбите ми. Поне вече се беше стъмнило достатъчно. Погледнах часовника си - даже беше време да побързам.
Влязох в търговския център и пуснах монети на стойност няколко лири в близкия автомат. Отсреща се обади бодрият и свеж глас на Джош.
- Ало?
- Аз съм.
Гласът в слушалката поомекна.
- О, радвам се да те чуя. В момента пътувам към летището.
- Виж, нещата тук се промениха. Тя засега остава при мен, няма никъде да пътува.
Това майтап ли е? Снощи си говорихме с нея надълго и нашироко и всичко си беше на мястото. Да не се е случило нещо? Тя добре ли е?
- Разбира се, че е добре - опитах се да го кажа възможно най-непринудено. - Просто ще поостане тук още малко.
Явно и библейският колеж не е в състояние да промени из основи човека.
- Какви ги дрънкаш бе? Твое ли е решението да остане, или е нейно? Тя вече съвсем ясно ми каза, че иска да се прибере и да вземе нещата в ръцете си.
- Да, да, така е, но въпреки това точно сега не може да пътува. Ще ти се обадя пак по-късно, сега трябва да тръгвам.
- Работа - знаеш какво е. Исках просто да ти съобщя, преди да си тръгнал за летището.
- Каква е тази .работа бе, човек? Притесняваш се да я пуснеш заради „жълтата“ опасност от терористични атаки?
Не се излагай, вероятността нещо да се случи с полета й е...
- Трябва да тръгвам, приятел, извинявай.
С тези думи закачих обратно слушалката и си излязох.
Чувствах се като истински задник. Толкова много исках да му кажа да не мърда от къщи с децата и да напълни една стая с антибиотици, но така и не се реших да рискувам сигурността на операцията. Засега Джош и децата му имаха най- добри шансове да оцелеят, ако оставим Джордж спокойно да си свърши работата и да залови терористите в САЩ. Когото и да е наел Джордж за тази цел, дано да е от най-добрите.
Върнах се в колата, дръпнах напред седалката и потеглих от паркинга. Бях единствената кола, която си тръгва без цял куп пазарски чанти на задната седалка.
Непосредствено пред жилищната зона имаше подредени няколко магазинчета - химическо чистене, денонощен ми- нимаркет и спортни стоки. Спрях и влязох в денонощния.
Зад щанда продаваше застаряваща двойка, жената дъвчеше „Кит-Кат“. И двамата не откъсваха поглед от мен, докато си избирах кекс и няколко кутийки „Ред бул“. Оставих колата където си беше и продължих пеша, като по пътя тъпчех съдържанието на кутията в устата си. Гледах да се заредя и с достатъчно кофеин, за да се разсъня.
Във всички къщи, които отминах, светеше телевизор в стаята откъм улицата. Свих по „Уоруик драйв“ и се взрях в дъното на колелото, където предполагах, че е къщата на Сузи. Светеше, а в алеята беше паркирана кола.
Хвърлих втората си празна кутийка „Ред Бул“, уверих се, че телефонът ми е изключен, и се запътих към къщата. Въпросите не преставаха да ме измъчват: ами ако е омъжена и сега са двамата вкъщи? Ако имаха деца? Ако беше сама, но по някое време, както си говорим, мъжът й се прибере? Как да реагирам, ако ми каже, че ще осведоми веднага Мазния?
Когато се приближих, забелязах светлина през пролуката на пердетата в предната стая вдясно от входната врата, както и през прозорците на стълбището към горния етаж. Автомобилът, паркиран в алеята, беше изцапана „Хонда 4x4“. Тръгнах по алеята между двата имота към задната част на къщата и спрях на ъгъла, за да огледам градината. Светлината от втория етаж беше достатъчно силна, за да не се блъсна в бетонобъркачката или да нагазя в купчината пясък. На един от горните етажи в съседната къща дънеха „Колдплей“[39]. На Кели сигурно щеше да й бъде съвсем по вкуса тук.