Значи все пак шефът е трябвало да съгласува с „Даунинг стрийт“ 10 - устните й се изкривиха в суха усмивка. - Голяма работа, няма какво да се прави толкова на важен. Но сега и двамата не можем да си позволим да рискуваме излишно, нали разбираш?
Изведнъж малко несвързано се закиска.
- Ама и Тони[43] сигурно газ пикае. Представяш ли си каква бъркотия е там сега?
- Няма да могат да го удържат в тайна. До утре вечер ще'настъпи истински хаос.
Тя хвърли поглед назад и после продължи:
- Рано вечерта отидох да убия малко време във фоайето на хотел „Марбъл Арч“, а и да не се навирам в очи, но бързо ме изгониха. Решиха, че съм проститутка. Така че направих няколко обиколки на магазините, преоблякох се и ето ме тук.
Мен пък едва не ме спипаха в един магазин на „Би енд Кю“ от другата страна на гарата, където слязохме. Юмрука ми налетя, мръсникът. Но както и да е, важното е, че сега сме тук.
- И сега какво?
- Ще трябва да се обадя.
Стигнахме до Т-образното кръстовище пред нас. Посоките към спирка „Виктория“ и „Пимлико“ бяха указани със стрелки наляво, но не съвпадаха с пътя ни. Знаех, че ако свием вдясно и после веднага вляво, ще ни отведе до моста покрай казармите в Челси. От другата страна на железните врати на портала кипеше усилена подготовка. Отпред пазеха облечени в „Гор-Текс“ военни полицаи с автомати СА-80, а зад тях със запалени светлини се подреждаха камиони с покрити каросерии, готови да потеглят.
Скоро видяхме моста „Челси бридж“ и телефонната кабина на него. Започнахме да ровим по джобовете си и извадихме общо 4 лири в дребни монети. Влязохме заедно в тяс- ната кабина и аз извадих снимката на Кели с телефона на информатора. Сузи я дръпна от ръцете ми и я заразглежда.
Към нас от срещуположната посока на моста се зададоха три полицейски джипа с включени светлини. И трите бяха пълни с униформени. Наближаваше полунощ и сигурно беше време да сменят колегите си на пост пред метро- станциите. Тя ми върна снимката на Кели.
— Утре ще настане голям потрес, когато всички разберат за какво е било всичко.
Сградата на Министерския съвет на булевард „Уайтхол“ 70 имаше отделни стаи, в които заседават министрите и други официални лица, с общото название „Заседателни зали на Министерския съвет“. Тези зали не бяха номерирани, а обозначени с буквен индекс, като спешните срещи протичаха в зала А. Точно в момента там вече кипяха консултации. Най- вероятните присъстващи бяха министърът на отбраната, началниците на разузнавателните служби и службите за сигурност, пожарната. Всеки със своите доверени хора вече седяха с омачкани ризи и мъдреха как да решат тази ситуация с пет бутилки, пълни с бактерията на белодробната чума, които обикалят някъде из улиците на Лондон, като в същото време запазят обществения ред и спокойствие възможно най-дълго време. Под зоркия поглед на Тони Мазния щеше да раздува своите намерения за изход от кризата. Цирейчето на врата му сигурно вече здравата пулсира. Едва ли можеше да сполети по-подходящ човек.
Набрах номера на информатора и продължих да си представям какъв ли хаос цари в съседните стаи до зала А. Телефоните звънят непрестанно, хора влизат и излизат със съобщения в ръка, други инструктират военните да заемат позиции, без да уточняват все още каква е причината, трети само чакат да получат зелена светлина, за да обявят опасност от биологична атака и да задействат машината.
Телефонът иззвъня три пъти, преди информаторът да вдигне. Не го оставих да говори.
- Аз съм, върнах се. Къде искаш стоката?
Опитваше се да звучи спокоен. Чух го да си поема дъх, след което различих и глас на телевизионен говорител.
- Всичките пет ли са у теб?
- Да. А онова, което интересува мен, у теб ли е?
Последва нова пауза. В ухото ми се разля сигналът на новинарската емисия на Би Би Си 24 и водещият започна направо с по-важната информация на кратко. Без уговорки водещата новина продължаваше да бъде затварянето на лондонското метро поради срив в захранващите системи.
- Май нещата се затягат, а?
- Вече знаят за това, което си наумил. Как предполагаш, че ще реагират?
- Е, друго не съм и очаквал. Отидете в същото кафене и ми се обадете, като пристигнете на място. Ще дойдат да ви посрещнат. Разбрахте ли всичко?