Сигурно Мазния е пуснал Саймън да си ходи още същата вечер, в неделя, когато приключихме с групата в „Кингс крос“, като си е мислил, че работата е свършена докрай. Вероятно същото си е казвал и Саймън, докато не е разбрал за затварянето на метрото. Едва ли щеше да се укрие дълго от тандема в белия „Транзит“. Сега Юмрука щеше да е известно време с превръзка на ръката, но това едва ли ще попречи на работата му. Преди две години ме преби почти до смърт, сега нямаше да прости и на Саймън. Жалко за момчето, но , трябваше да послуша, когато го предупредих.
Още стоях в коридорчето, за да държа под око долния етаж. Тъкмо в този момент бялата врата на кухнята долу се отвори и по стълбището преминаха сенки.
- Моля ви, пуснете ме. Моля ви...
Водеха я към микробуса. Това може би беше последният ми шанс да я видя.
Пуснах кашона на килима и хукнах надолу по стълбите.
- Кели! Тук съм. Кели!
- Ник! Ник!
Буквално се сблъсках с тях в антрето. Опитах да сваля превръзката на очите й, докато тя мяташе тяло, за да освободи ръцете и краката си.
- Всичко е наред. Вече съм тук, всичко е наред.
Тъкмо бях свалил превръзката от лицето й, когато чифт силни ръце ме хванаха като в клещи откъм гърба и ме свалиха на колене на пода. Вдигнах поглед и зърнах само ужасеното й лице, когато Прошарения и Синия отново я награбиха към колата. По бузите й се лееха сълзи.
- Съжалявам, Ник. Нямаше Дисниленд...
Не можех да отговоря, затруднявах се дори да дишам. Синия затвори с ръка устата й и остави единствено две изплашени очи да търсят безопасна посока около себе си. След секунда-две вече я нямаше и ръцете, които ме държаха, отслабиха хватката си. Останах на земята, като се мъчех да си поема малко въздух. Когато се успокоих, видях над себе си информатора.
- Защо не може да остане тук?
- Спокойно, не отиват далеч. Защо си толкова глупав? Трябва да се успокоиш, направи го заради нея. Аз не им позволих да я убият, сега те следват своите заповеди. Ако искаше да говориш с детето си, трябваше просто да помолиш. Хайде, идвай насам.
Последвах го нагоре по стълбите, като кашлях, за да възстановя дишането си. Имаше право, засега трябваше да запазя спокойствие. Излишните емоции нямаше да й помогнат.
Той вдигна бутилките от пода и продължи навътре в хола, а аз се ослушвах към изхода.
Къде, по дяволите, се бавеше Сузи?
Информаторът махна с ръка към семейните снимки над камината.
- Отива в къщата на сина им, сина на нашите домакини тук. Исках да ти я покажа, за да не изгубиш надежда, че можеш да я спасиш. Действията ти ми показват, че съм прав да ви държа разделени. Така поне ще се въздържаш от неразумни прояви, докато чакаме тук.
Гласът му все още беше спокоен и сдържан. Върна се обратно на канапето с очи в телевизора, който сега показваше отегчените лица на полицаите, които пазеха под дъжда при станцията на метрото „Ърлс корт“.
- Както виждаш, нещата не се развиват особено според очакванията ми.
Моторът на микробуса запали. Влязох по-навътре в стаята.
- Няма ли да пуснеш камината? Умирам от студ.
- Разбира се. - Той клекна на колене и натисна бутона на запалката, след като разви кранчето на газта. Без да отделя очи от огъня, продължи: - Ще ти обясня защо трябва да си убеден, че тя е жива. Всъщност не разполагам с технически средства да проверя наличието на бактерията на белодробната чума в тези бутилки. Стъклата, да, истинските са, няма спор, но съдържанието им? Ще ни отнеме малко повече време да разберем какво има в тях, но това засега не е проблем. Кметът ви твърди, че метрото ще остане затворено още ден-два, така че...
Стана, вдигна ръце във въздуха, после седна на канапето и ги пусна да паднат върху бедрата му.
- ...така че ще си поиграем малко на изчакване. Зная, че си разумен мъж. Онова там долу - махна с ръка към стълбите, - онова беше само проява на слабост. Зная, че няма да се повтори, защото ако пак опиташ нещо подобно, те просто ще я убият. Така че засега чакаме всички - чакам аз, чакаш и ти.
Информаторът запали цигара и по стълбището нагоре се чуха стъпки. Прошарения влезе и ме подмина, сякаш не съществувам. Долу моторът на микробуса все още работеше.
Информаторът стана и отвори по-близката от двете затворени врати. Видях газова печка от 60-те, поставена до умивалник от неръждаема стомана с плот за чинии. Върху кафявите плочки отдолу лежаха двамата индийци с посребрени коси, мъжът и жената от снимките в хола. Той носеше сива жилетка над бялата си риза, закопчана догоре, и набразденото му лице със сиви мустаци му придаваше сравнително благороден вид. За разлика от него тя изглеждаше направо плачевно. Беше облечена в зелено сари[45], над което носеше жилетка, с чифт мъжки чорапи на краката си, да я пазят от студа. Изглеждаха отдадени един на друг и сигурно е било така до момента на самата смърт. Наоколо липсваше кръв, не бяха кълцани като Джими и Кармен. Сигурно просто са били удушени, за да не се вдигне излишен шум.