Носеше маратонки „Найк“ и синя риза, затъкната в сивите работни панталони с черен кожен колан. Единствената разлика от времето, когато работеше в Службите, беше, че тогава отдясно на колана му висеше тъмнокафяв кожен кобур, а отляво - калъф за два пълнителя и черен пейджър. Иначе си беше същият, както преди пет години, когато е бил охранител на вицепрезидента. След това Джери, съпругата му, избягала с учителя си по йога и го оставила да се грижи сам за трите им деца. Джош нямал възможност да изплаща от заплатата си ипотеката за къщата и да гледа семейството, затова продал имота и се преместил в Лоръл, където започнал да обучава начинаещи агенти. Тогава все още не се познавахме, но ми беше ясно, че първите няколко години са били истински кошмар за него и децата. По това време се захласнал по църквата и решил да се прероди.
С прераждането му като християнин вече нямало място за него в Службите. Дали му възможност да избира - или да напуска, докато е време, или децата му повече нямало да видят баща си жив. Но посвещението му на църквата отворило нови възможности пред него - станал свещеник. Минала цяла година, преди да усвои сносно изкуството да се провиква и да убеждава от амвона. Все му казвах, че трябва да се замисли за нещо повече, като например да организира собствено шоу по телевизията, както правеха повечето му колеги. В първата част би могъл да говори каквото му хрумне за Бог, а като минат рекламите, аз ще обяснявам на зрителите колко по-добре бихме изпълнили мисията си като божии помощници, ако не беше пустата ни немотия. Помня, че Джош не реагира много добре на предложението ми.
- Тези мисли са от Лукавия, Ник - упрекна ме той.
- Е, нали не са мои, аз съм просто един жалък имитатор.
Последното също не предизвика одобрението му.
Звънецът за края на часа най-сетне удари и цял рояк възбудени ученици се изсипаха в коридора. Учителят на Кели по математика беше трийсетинагодишен човек, който изглеждаше доста по-стар. Очевидно вземаше присърце неприятностите с детето.
- Наистина ми се ще да й помогна. Опитвам се да проведем някакъв разговор, но явно все не уцелвам подходящия момент. В повечето случаи е направо мъка човек да я накара да каже нещо.
Прекара пръсти по оредялата си коса и след това провери дали по тях не е останал още някой друг косъм. Децата около нас тичаха като полудели.
- Сигурно и сам сте забелязали - един ден е затворена в себе си, на другия е в еуфорично настроение. Все някой трябва да разбере какво става с нея. Училищният психолог е готов да помогне, ако приемете. Този път се наложи да я изпратя право при директора - иначе е невъзможно да се справим с дисциплината в клас. Вече сме близо.
Той отвори вратата на приемната на директора, където трябваше да видим Кели:
- Я, Кели, кой е дошъл да те види... Ама я почакай!
Столът, където трябваше да се свива Кели, сега беше празен, до него имаше само чаша вода.
- Тръгна си преди около час - каза секретарката на директора, чийто професионален външен вид издаваше осезаемо безпокойство от случилото се. После се обърна към Джош:
- Звъняхме и у вас, и в полицията, господин Д‘Соуза - продължи, клатейки безпомощно глава. - Всичко, което ни каза, беше, че отива в Дисниленд.
- Господ да ни е на помощ - отсече Джош, като се обърна към мен и махна с ръка. Започна да набира номера й по мобилния си телефон, но съобщението от оператора беше съвсем ясно.
- Мобилният й телефон е изключен. Да се връщаме вкъщи - ако не е там, ще звъним в полицията.
- Не бързай толкова - отвърнах аз и поех към додж- мобила. - Мисля, че зная къде е отишла.
7.
Тръгнахме в западна посока и не след дълго минахме няколко табели, които упътваха за Балтимор и Вашингтон. Джош звъня три пъти у тях, откакто тръгнахме, но никой не вдигна. Скоро свихме по отклонението към магистрала И- 95 за Вашингтон.
- Та значи Дисниленд, а? Така ли нарича старото си жилище?
- Понякога.
Джош сви рамене.
- Вече не желае да идва на църква с нас. Твърди, че религията била измислица, с която лъжат хората. Едва ли го мисли на сериозно, иска само да ни засегне.
- Е как искаш да вярва в Бог - ако е такъв, какъвто й го представят, защо семейството й е избито?
Джош ме погледна укорително.
- Хич и не си мисли, че можеш да ми хвърлиш прах в очите - и вземи прочети най-сетне Светото писание и научи сам истината за Него.
Погледът ми падна върху таблото, където, типично по пуерторикански, беше окачил в златна рамка малка снимка на Кели заедно с трите му дъщери. Най-голямата, Дакота, беше на 16 и бе окачила на носа си халка, която стигаше чак до устата й. Кимбърли, на 14, беше маниачка на тема косата си, а 13-годишният Тайс бе един от многото почитатели на Тони Хоук[13]. Майка им беше бяла и затова и тримата нямаха толкова черна кожа както баща си, но чертите им бяха изцяло негови. В къщата им човек не можеше да се размине от снимки, всички в същите малки гиздави рамчици както тази в доджмобила. Имаше го Джош като млад, току-що постъпил в армията и все още с коса, досущ като онези красавци по прозорците на къщите, с които някой все още се гордее. На други Джош беше като новопостъпил кадър в специалните служби, също Джош с децата и с цялото семейство, децата на Джош като първолаци с опадали млечни зъби и грейнали лица.