- Ти, господинчо, да, ти, същият, ти си самата небрежност. Щом нещата се запекат или не си на кеф, веднага гледаш да се чупиш. И това за „Доктор Фил“, дето все го разправяш, така за пореден път се опитваш да се отървеш. Нали точно това ти е целта - да се отървеш, ако не ти отърва!
Обърна лицето си към мен и аз небрежно се загледах в пътя пред нас.
- Знаеш ли защо все избягваш да ме погледнеш в лицето, защо никога не ме гледаш в очите? Причината е, че се чувстваш виновен и пак гледаш да се отървеш.
Не исках да се отървавам от нищо, просто бях съвсем изключил.
- Врели-некипели.
Джош поклати бавно глава. От една табела по пътя разбрахме, че влизаме във Вирджиния.
- Като гледам, и Кели прави същото като теб - гледа да се отърве, когато усети, че не контролира ситуацията. Страхува се да проявява чувствата си, защото след това не може да ги овладее. Сигурно си го представя като да остави вратата на зоологическата градина отворена и животните да избягат. Върви ги търси после!
Свих рамене - може и така да е. Джош сигурно вече си мислеше, че се свивам виновно на седалката.
- Виж, приятел, зная, че винаги си постъпвал само в неин интерес и се грижиш за нея повече, отколкото за себе си. Но сега тя има нужда от друг вид помощ - трябва й да се престраши да остави нещата да се развиват от само себе си, без тя да ги направлява. За теб може и да е прекалено късно, Ник, но на нея тепърва й предстои да живее сред хора. Ще отнеме време, това е сигурно, бързането няма да помогне. Но ние ще бъдем с нея до края.
- Ще се обзаложиш ли? Или си говорил с Бог и той ти е подшушнал това-онова.
На следващото отклонение излязохме от магистралата и тръгнахме към Тайсънс Корнър. Не го направих по най- добрия начин, но просто трябваше и аз да се обадя. Винаги съм се възхищавал от голямото сърце на Джош, в което намираше място за Бог, но в случая ставаше въпрос и за мен. Това винаги правеше нещата различни и в подобни моменти сигурно наистина го разочаровах с държанието си. Лицето му изведнъж помръкна, сякаш момент преди да се обадя, беше решил, че ми е влял малко здрав разум.
- Отново грешиш, приятел. Казах на Бог, че този път няма да Го намесваме, ще се справим сами. Или по-точно, че ще се справиш ти сам, Ник. Утре ще заведа децата до Баптис- ткия колеж, където водя учебен модул. Кели и без това щеше да дойде само ако я накажех. Ще се върнем в събота следобед. Подходящ момент да изкараш известно време с нея.
След като излязохме от магистралата, се почувствах сякаш бях в някой от крайградските квартали на Съри. По цялото протежение на пътя имаше големи еднофамилни къщи, всички с баскетболен кош, окачен зад гаража, и микробуси, паркирани отпред. Помнех идеално пътя към имота на Кев и Марша, където някога живееха в семеен уют с двете си малки деца - Кели и Айда. Да не забравяме и съседското войнство.
Завихме по Хънтинг Беър Пат и продължихме около четвърт миля, преди да стигнем до пазарната част с места за паркиране и малки магазинчета, които продаваха предимно деликатеси и лакомства. Именно на това място бях спрял онзи път, за да купя малко бонбони и други глезотийки за децата, които предварително знаех, че Марша ще скрие от тях.
Джош продължи нагоре по пътя и не след дълго зърнах вдясно гърба на къщата на Кев и Марша. „Сенчъри 21“[15] бяха оставили табелка „Продава се“ още преди пет години, която предизвикваше само временен интерес у купувачите - щом разберяха за историята на къщата, всички тактично се оттегляха. И двамата с Джош вече бяхме свикнали с това.
8.
- Госпожа Билман се е прибрала вкъщи - Джош кимна с глава към синия „Форд Експлорър“, паркиран на алеята 50-ина метра пред нас. Къщите бяха строени горе-долу на това разстояние. Накрая стигнахме до алеята с експлоръра и Джош паркира точно зад него. Обърна се да си вземе нещата от задната седалка и каза:
- Аз ще отида да поразпитам съседите, а ти се захващай с къщата.
След това ми подхвърли връзка ключове и добави:
- Хич не ми се влиза вътре. Ще ви изчакам в колата, тъкмо да можете да си поговорите, ако намерите за какво.
След като слязохме от доджмобила, Джош се запъти по алеята към къщата на госпожа Билман, а аз се загледах по посока на старата къща. Същата фасада, същата постройка, каквато я помнех отпреди година-две, когато за последен път бях тук. Изглеждаше само малко поостаряла и може би уморена от чакане. Поне съседското войнство подстригваше живия плет и косеше ливадата, за да не загрозяват подредените им имоти.
Продължих по алеята към къщата и спомените започнаха да нахлуват в главата ми. Някога децата щяха да ме наобиколят с глъчката си още от пътя, Кев и Марша плътно зад тях. Лъжех се - нищо не можеше да бъде същото.