Защо просто не можеше да ме изслуша и да затвори!
- Виж, както ти казах, не зависи от мен. Ще се върнем не по-късно от девет часа.
- Добре, сега ми дай Кели. Как мина, имаше ли проблеми?
- В момента спи на задната седалка, добре е, не се притеснявай. Ще й взема и нещо за ядене, докато се прибираме. Сега наближаваме тунел, трябва да затварям. Всичко хубаво.
Прекъснах разговора и се обърнах към Кели:
- Само да разбере как я лъготиш...
В светлината на фаровете от идващите насреща коли я видях да се усмихва. Вече мислех, че няма да го доживея.
- Просто нямах желание да ми дудне как да си обличам палтото и да внимавам да не ме тъпчеш с глупости.
Ти май наистина не разбираш. Ами ако този път на дневен ред е била хуманитарната криза в Ирак?
- Усмивката й се разля по цялото лице и аз самият за малко да не се засмея.
- Като стана дума за вечеря, онзи Макрибс май не е съвсем за изхвърляне.
Не след дълго се озовахме на опашката в претъпкания ресторант „Макдоналдс“ при кръговото на Уондсуърд. Точно място за хора, на които не им се занимава с тенджери и тигани вкъщи. Когато най-сетне се добрахме до щанда, трябваше или да изчакаме новата партида Макрибс от кухнята, или да си поръчаме обикновено меню. Избрахме второто * плюс голяма порция пържени картофки и млечен шейк за Кели. Една маса се освободи и Кели се втурна натам да запази места, докато аз се дотътря с таблата.
Докато се тъпчехме с пържените картофи, децата на иг- ралната площадка до нас вилнееха като полудели. Кели винаги си е била слабичка, но сега ми се струваше още по- измършавяла от последните няколко пъти, когато се виждахме. Направо не разбирах как нищо не й се лепи. Сега едва не удави хамбургера в кетчуп и лакомо го поднесе към устата си, но изведнъж се спря и погледът й остана върху хлебчето.
- Доктор Хюз твърди, че честността към себе си е ключът към хармоничния живот.
- Е, щом тя го е казала. Но според мен това е ключ I v изобщо към постигането на някакви резултати.
Очите й все още избягваха погледа ми, докато елегантно се наместваше на пластмасовия стол.
- Ник, искаш ли да знаеш за какво говорихме днес?
Кимнах, но за миг се изплаших да не се разочаровам.
Не исках да чуя нещо лошо за себе си от нейната уста дори ако това й помага да постигне хармония със себе си.
- Опитвал ли си наркотици, когато си бил млад?
Поклатих отрицателно глава.
- Алкохол да, но не и опиати. Защо, ти да не се друсаш?
На лицето й се появи гнуслива усмивка.
- Искаш да кажеш дали не се напушвам? Дори не си го и помисляй!
Лицето й отново помръкна и тя продължи:
- Чувал ли си за викодин?
- Онова обезболяващо, което нашумя покрай Матю Пери?
- Няма дума, добре си осведомен. Само сега да не вземеш да ме поучаваш! Не искам думичка да чувам от теб.
Бъркотията в главата ми постепенно се превръщаше в пълен хаос. Разтърсих глава, за да мога да освободя малко място в съзнанието си. На Кели сигурно й се е сторило като кимване.
- И да не изтърсиш нещо пред баба и дядо. За Джош още не зная - сигурно ще му кажа, когато съм готова.
- Решението си е изцяло твое.
Тя отпи от шейка, докато гледаше замислено нагоре към телевизора, сякаш за да организира мислите си. После ме прониза с дълбоките си сини очи.
- Какво пък толкова. Ето каква е работата. В гимназията, където уча, е по-лесно човек да се сдобие с викодин, отколкото с тиленол за деца[19]. Щом някой се добере до викодина, веднага вика и останалите.
- Откъде го намирате? Има ли дилъри в училище?
Отегчените от живота хора, които посягат към викодина са едно, но дилърите, които се възползват от детската наивност, съвсем друго нещо. Училищните пласьори не заслужават милост. Чак кожата на лицето ми беше започнала да настръхва, но аз се постарах да скрия негодуванието си от нея.
- Нищо подобно. Помниш ли приятелката ми Врони? През миналата есен приятелят й отиде да му извадят мъдреците и лекарят му предписал викодин за болката. Накрая се оказало, че цялото количество не му е необходимо и каквото хартисало, го дал на Врони да си лекува мигрената. Ето така започна всичко.
Огледа се наоколо и след това продължи.
- Викодинът те прави напълно безчувствен към болката и скоро усещането започва да ти липсва. На всички ни е ясно, че употребата му предизвиква пристрастяване, знаем, че Мелани Грифит и Матю Пери са лекували зависимостта си и че Еминем също злоупотребява. Но работата е там, че викодинът е просто идеалното средство за освобождаване от тревогите. Сега всички в училище сме се гипсирали заради добрите оценки и кандидатстването в колеж. По цели нощи висим над учебниците или пишем домашни. А викодинът освобождава напрежението, кара те да забравиш за всичко, което те притеснява. Не искам да оставаш с погрешно впечатление, Ник, приятелите ми не са отрепки. Те просто са поколение на родители, които решават проблемите си с валиум.
19
Тиленолът е ефективно лекарство против простуда и грип. За разлика от модификацията за възрастни тиленолът за деца не съдържа кодеин. - Б.пр.