Щъркела подготви удара в Пенанг с типичния си професионализъм. Револверът, който агент на Компанията беше оставил в тоалетната на „Старбъкс“ в Джорджтаун, бе най-дребното - преди това трябваше да ни снабди с необходимите документи, така че данните в паспортите и прикритието ни да съвпадат, да се добере до всяко късче информация, което би ни помогнало на място, както и да ни информира своевременно за инструкциите на Мазния. И винаги с тон, който с нищо не показваше, че цялата работа й е отнела повече от едно позвъняване по телефона. Благодарение на това не ни се налагаше да се срещаме постоянно с шефа й, което напълно ме устройваше. Трябваше веднъж завинаги да приключа с тая гад, а след това да се погрижа и за двамата му биячи, за предпочитане докато все още мога да се осланям на собствените си сили. Ще бъде на мои разноски.
Щъркела отвори вратата и ме покани с думите:
- Здравей, Ник. Така и не можем да си кажем довиждане с теб.
Едва ли си струва усилието, щом скоро пак ще се видим - отвърнах в същия тон. Не че се опитвах да я пунти- рам, но ако говорех както обикновено, човек ще рече, че си мрънкам сам. Силно се надявам шансът да не ме събере с нея на върха на някоя самотна планина, където съм си изгубил гласа и тя трябва да вика за помощ.
Крайчеца на устната й се сви в лека усмивка, на която отговорих и влязох в апартамента. Отвътре съвсем отчетливо се чуваше гласът на Мазния. По-добре не може и да бъде, мислех си, сега ще го засипя с пледоарията, която репетирах наум. Стените на малкото антре бяха боядисани в слонова кост също както във фоайето, а подът беше постлан с евтин сив мокет. Вратата срещу мен водеше към спалнята, вдясно се намираха банята и една кухничка с доста поовехтял интериор изцяло в стила на МФИ[23]. Аз продължих наляво към хола, който гледаше към градинката на Уоруик Скуеър.
Вътре бяха Мазния, заровил глава в бумагите пред себе си докато увлечено разговаряше по телефона, и Сузи, в чиито крака имаше голям син полиестерен сак. Беше облечена в дънки и черно кожено сако, под което личеше сивкав спортен пуловер. Имаше само две места, където можеше да се седне - два стола, облегнати до стената, между които бяха оставени два сиви куфара. От дръжката на всеки от тях висеше близо двайсетсантиметровата верижка на белезниците, с които куриерът ги е донесъл. Всъщност, ако не броим стола, на чиято облегалка беше окачено червеното яке „ГорТекс“, цялото в джобове и ципове, както и канапето, на което Мазния господарски се беше разположил, в цялата стая имаше само едно свободно място да се настаня.
Седяхме и се гледахме без никой да отрони дума. Мазния по принцип не поздравява, защото си е темерут, но така и не получих повече от приветлив поглед и от Сузи, макар че същото не се отнасяше за нея. Въпреки щуротиите, които често я обземаха, тя си оставаше идеалният партньор, във всеки случай един от малкото живи, на които можех да се доверя. Седнах и зачаках Щъркела да ми донесе чая. Погледнах към Мазния, който вече губеше търпение със събеседника си от другата страна на линията и нервно прелистваше папките пред себе си.
— Хубаво, става... Чакай малко, така точно не става. Ще му кажеш, че трябва да отиде на срещата още тази вечер, дори и да не е събрал пълната информация. Припомни му, че зависи от нас повече, отколкото ние от сътрудничеството му.
После затръшна телефона и дочете набързо оставащите няколко страници от папката пред очите му. Мазния не пушеше и не употребяваше алкохол. За други пороци не знаех, но едва ли бяха много, като се има предвид членството му в Сциентоложката или в някоя подобна църква. Строгият вид на пълен въздържател се беше сраснал с лицето му. Джордж докарваше същата физиономия.
От кухнята се чу дрънченето на прибори и шумът от течаща вода, докато Щъркела пълнеше електрическия чайник.
Наведох се напред и вперих поглед в Мазния, докато той прелистваше страниците и отбелязваше по нещо. Кестенявата му коса вече щеше съвсем да е посивяла, ако не използваше „Грециан 2000“, което определено си личеше по червеникавия оттенък на кичурите му. Синята вратовръзка с десен на тетраедри както винаги беше стегната около врата му, така че да не може да диша. Понякога ми се струваше, че отдолу има някакъв цирей, който така и не изчезваше. Възрастта беше изличила напълно детските черти по лицето му, личаха единствено белези като от едра шарка. Може би това в крайна сметка е превърнало целия период - от юношеството му до късната младост на четирийсетте, на която се радваше в момента, в ад за другите.
23
Мълард Фърничър Индъстриз, една от елитните британски мебелни къщи за цялостен вътрешен дизайн. - Б. пр.