- Виж, Кармен, пак почваш да опяваш. Просто ми кажи ще я заведеш ли утре или не.
- Да, добре - каза почти на сила.
- Сега вече мога да ти кажа едно благодаря. Между другото утре очаквам да пристигне колет за мен на вашия адрес. Просто го остави някъде, докато дойда и го прибера.
- Е, колетът си е колет, все някъде ще му намерим място.
Сигурно очакваше да е колкото лек автомобил.
- Пак благодаря. А сега ще ми дадеш ли Кели?
За малко останах насаме само с телевизора, после слушалката се изплъзна от ръцете на Кармен. Някой я улови и започна да диша тежко в нея.
- Кели, ти ли си?
- Знам какво ще ми кажеш - имаш работа, не можеш нищо да направиш. Ще го преживея.
- Нищо подобно. Просто в момента съм като вързан.
Ще се опитам до довечера да се прибера, но ако не успея, Кармен и Джими ще те заведат на сутринта при доктор Хюз, а аз ще направя възможното да ви чакам там. Ако не тази вечер, утре сутринта. В момента ми е направо невъзможно.
Сякаш я виждах как недоверчиво клати глава.
- Хубаво, искаш ли пак да говориш с баба?
- Не, разбира се. Искам да говоря единствено с теб.
- Сякаш има много за говорене. Айде, утре я се видим...
Линията прекъсна. Разбирах чувствата й, но и аз имах такива. Набрах и този път вдигна Кармен, както му е редът.
Казах й как да стигнат до клиниката и по кое време е терапията на Кели. После беше мой ред да затворя.
Запалих мотора и тръгнах, като постоянно се оглеждах дали волвото няма да се появи отнякъде.
От близкия магазин на „Супердръг“[24] се снабдих с необходимите ми принадлежности. След това отидох в пощата на ъгъла и се заех да редя пратката, за която предупредих Кармен. Картоненият плик побра паспорта ми, портфейла с кредитните карти от Сити банк, както и всички останали дреболии, по които някой би могъл да ме разпознае като Ник Стоун. Заедно с ключа от къщата на Кармен. Не мога да понасям, когато Котапанията заключи личните ми вещи преди мисия. Все едно ме лишават от живот, докато трае операцията, отнемат убежището на душата ми. Така поне зная къде ме чакат, а ако всичко мине както трябва, така или иначе ще си ги получа обратно независимо от кого. Лицето ми малко живна, докато адресирах плика до себе си. После се сетих и как винаги се налага да изписвам „номер 68“ след името на улицата, въпреки че бараката им си имаше име, „Кленовете“, както се четеше и на табелката отвън. Само че ако номерът липсва, после трябва да прибират писмата си от пощенската станция.
18.
До срещата със Саймън оставаха около десетина минути и аз забързах към апартамента. Сузи ми отвори и миризмата от любимите й Бенсън ме посрещна още в антрето. Прозорците в апартамента бяха от стъклопакет и нито един не се отваряше без ключове, каквито нямахме. В дневната не само че трудно се дишаше, но и почти не се виждаше от дим.
- Какво да се прави, Ник, спасение няма. Мислех, че дъвката ще помогне, но нищо не може да замени фаса.
- Ами тогава пробвай с няколко шева на устните, гарантирано помага.
- Направо ми се плаче. Повече с цигара няма да ме видиш.
Ивет беше идвала, което личеше по отворения куфар върху леглото. Който иска, да я чака пак в шест. Сузи вече го беше преровила и сега държеше пред лицето ми оперативен телефон тип „Нокиа“.
— Има по един за всеки, един резервен, три батерии и едно зареждащо устройство. Другото май са комплектите „Оскар“.
Оставих чантата с принадлежностите си на леглото и се огледах. Вратата на гардероба беше отворена и всички рафтове в дясната част бяха заети с бельо и чорапи, един сешоар и тоалетна чанта. Куфарът беше друга работа. Арсеналът ни се състоеше от два автомата тип МР5, стандартния „Хеклер и Кох“, но с малко по-обемиста цев, плюс шест кутии муниции и по три пълнителя за всяко от оръжията. 4 Всичко в името на заветната цел - да предпазим себе си и обществото от разпространението на заразата.
Цевите на двата автомата бяха снабдени със специална система за намаляване на шума при изстрел. Някои хора се прехласват по заглушителите, но истината е, че те не са най- ефикасният метод да се избегне издайническият гръм при стрелба. Всъщност никой метод не предлага сто процента заглушаване, но поне не са задължителни допълнителните приспособления. С новата система шумът от налягането, което изтласква куршума, се заглушава, като барутните газове се отвеждат по система от каналчета още в дулото, а множество гумени микроклапи осигуряват постепенното им освобождаване. Механиката на оръжието издава само фино прищракване при отката, след което автоматично зарежда - нов патрон в цевта.