3.
От джамията започнаха да излизат хора и не след дълго от близкия паркинг се чу шум на двигатели. Първият автомобил задръстваше кръстовището към главния път в очакване да се отвори място, за да продължи. Колите зад него заковаваха спирачки и надуваха клаксоните си при всяко рязко скъсяване на дистанцията.
Сузи върна пътеводителя на масата, което означаваше, че нещо е привлякло вниманието й. Мишената също напускаше джамията и се отправяше към оградата, която прескочи на идване. Информаторът ни му махна с ръка и после слезе от таксито. Сега ясно си личеше, че наистина е индонезиец, висок колкото Сузи, с къса черна коса и мустаци. Имаше продълговато лице, а раменете му бяха толкова широки, че ризата на райета, която носеше, едва ги покриваше и надолу ставаше прекалено къса, за да стигне до колана на джинсите. Изглеждаше сякаш е купил ризата заедно с няколко номера по-голяма закачалка и след това се беше облякъл, без да разваля комплекта.
Двамата с мишената се приближиха един до друг, без да се поздравяват, след което тръгнаха към същата врата вляво от работилницата, откъдето терористът излезе за молитва. Сузи набързо прибра пътеводителя в чантата си. Британските младежи до нас се загледаха в група момичета, които минаваха по улицата, а пианистът в ресторант „Палас“ беше почетен от аплодисментите на присъстващите. Скоро информаторът се появи отново с нещо, което в далечината изглеждаше като бяла кутия с дръжка отгоре. Когато се приближи към таксито, видях, че всъщност носеше кашон с шест бутилки вино, изрязан по краищата така, че да си личи етикетът. Отвори вратата до шофьора, която се падаше от страната на улицата, постави бутилките внимателно на пода пред седалката, след което заобиколи таксито отпред, качи се и потегли. Всичко се разви за не повече от минута.
Сузи закопча чантата си, докато таксито изчезваше от погледа ни.
- Е, това май разрушава мита за мюсюлманите и алкохола. Не вярвам бутилките да са „Рибена“[9].
До нас се чуха възторжени възгласи и удряне по масата, но поводът не беше майтапът, който пусна Сузи. „Лийдс“ беше повел в резултата. Все още нямаше да тръгваме, но аз за всеки случай бръкнах в джоба на панталона си да проверя дали ключът от мотоциклета си е на мястото. Скоро мишената щеше да се качи в колата си и да се запъти за работа. Дори терористите трябва да се препитават от нещо и да минават за почтени граждани.
След няколко минути мишената се появи в светлината на неона, прескочи оградата и се запъти към тойотата си, като внимателно избягваше локвите по пътя. Тази вечер малко беше подранил. Обикновено минаваха петнайсетина минути след молитвата, преди да потегли с колата си. Бялата му риза беше затъкната в черни панталони, а на краката си носеше обувки от черна лъскава кожа.
- Ами освен да се връщаме в хотела... - казах небрежно, докато се изправях от стола.
Сузи ми кимна и също стана, а аз започнах да нагласям каската на главата си, докато отивах към мотора. Качих се, освободих Стойката и запалих двигателя. Мотоциклетът за- бълва облаци дим. Тя ме изчака да насоча возилото към пътя, което й остави време да преметне чантата си през глава и да си сложи каската. Тойотата тъкмо излизаше от портите на джамията право срещу нас. Не даваше никакъв мигач, който да ни упъти коя посока ще избере, но през последната седмица и нещо, откакто го наблюдавахме, винаги завиваше наляво, наше дясно. Сузи се качи зад мен на мотора и започна да оправя каската си, което ни спечели малко време, преди тойотата да излезе на пътя. Главата ми вече завираше в каската, лъхаща на пот от хилядите туристи, които я бяха използвали преди нас. Пластмасовата каишка се плъзгаше по небръснатата ми от два дена брада.
Сузи ме тупна по рамото точно когато тойотата зави в очакваната посока. Отпуснах съединителя и излязох на скорост в насрещното платно, откъдето започнах да си проправям път към мишената. Между нас имаше четири коли и цял куп стари хонди на две колела. Мишената намали, даде път на няколко пресичащи туристи, след което натисна газта, за да настигне автомобилите пред него. Онова, което го отличаваше от останалите, беше мигащата светлина на единия стоп, за което аз собственоръчно се погрижих с помощта на обикновена отвертка няколко вечери по-рано. Щеше да ни служи за ориентир в тъмното и като знак за идентифициране сред останалите автомобили на пътя. Ако наистина бичу- ваха, задето човек е използвал фалшива сателитна карта, то умът ми не побираше какво щеше да ми се случи заради няколко винтчета.