- Ето как мисля да постъпим. Първо ще си купим една карта и ще се ориентираме за мястото, а после ще слезем до града да огледаме. Кога горе-долу се свечерява?
Още преди да отговори, оперативният телефон в чантичката ми иззвъня. Подадох слушалката на нея.
- Днес никакви задници, така пише в хороскопа ми.
Тя натисна зеления бутон и се обади.
- Ало? Да, сър, линията е защитена.
Погледна ме и извъртя обратно очите си. Последва пауза.
- Не, той в момента шофира, сър.
Накрая Сузи започна енергично да кима в съгласие с всичко, което й съобщаваха.
- Да, сър, непременно.
Натисна с палец червения бутон на телефона и ми върна апарата.
- Къщата от около две години се обитава предимно от имигранти и местни лентяи.
- Мазния прави ли нещо по въпроса - например да се опита да ги разкара оттам.
- Цялата операция е незаконна, нали не си забравил?
- Проклет глупак.
Сузи бавно закима с глава.
- Няма ли да изплюеш камъчето накрая? Защо толкова го мразиш?
В началото на Кингс Лин спряхме на една бензиностанция на „Бритиш петролиум“. В началото на операцията резервоарът винаги трябва да бъде пълен с гориво, но и без да се налага да зареждаме, трябваше да спрем, за да купим карта.
Докато седях под навеса с разгънатата карта, наоколо се чувстваше приятният полъх на бриза от Северно море. Кингс Лин се намира под Уош[26], на реката Грейт Ауз, по която вероятно корабите влизат толкова навътре в сушата, за да стигнат до доковете в града.
Пресякохме един околовръстен път, по който се нижеха големи магазини за мебели, електрически прибори и резервни части, между които тук-там личеше по някой павилион за бърза закуска. Докато следвахме табелите към града обаче, гледката ставаше все по-тъжна. Сградите бяха смесица от панелки, издигнати през 70-те, и тухлени къщи от началото на миналия век. Цялото място се нуждаеше от сериозна строителна работа, за да придобие вид. Повечето от магазините бяха оградени за ремонт. Подминахме открития паркинг пред сивата бетонна фасада на един супермаркет, после продължихме покрай олющените и занемарени къщи от времето на Джордж III[27].
Сузи беше толкова отегчена от околността, колкото и аз. Клатеше глава и мръщеше лице, а когато минахме покрай няколко още ненавършили пълнолетие млади майки със зле изрусени коси, които тикаха детски колички пред себе си, зажвака още по-енергично дъвката в устата си.
Проверих картата. След като влезем в града и пресечем околовръстното, трябваше да продължим по главния път. Скоро наближихме улица „Сър Люис“. От лявата ни страна се появиха петролни контейнери и тръбопровод, от който половината боя беше вече изпадала.
- Трябва да завием по „Лоук“, вдясно от нас.
Сузи също я забеляза. Почти се бяхме изравнили с входа за доковете, когато завихме надясно по „Лоук“. Банкетът покрай пътя беше превърнат в сметище.
- Веднага след потока завиваме наляво и сме на „Сър Люис“.
Пред нас се показаха задните дворове на къщите по „Сър Люис“, подредени като върволица тухлени червени постройки. Подминахме пресечката с улицата, без да завиваме наляво и Сузи продължи да се оплаква:
- Липсва му живец на този град.
Всички градини имаха пътечки през двора, покрай които беше окачено пране, а боклукчийските кофи пред оградите преливаха от смет. Явно през 60-те са били на мода каменните огради и чакълените алеи, но много от къщите изглеждаха, сякаш вече не предизвикват дори интереса на собствениците си. Наред със сателитните чинии, почти задължителен атрибут бяха и табелите с надпис „Продава се“ на повечето дворни врати. Колите също не бяха приятна гледка, нито една нямаше по-скорошна регистрация от преди десет години[28].
Минахме покрай един от местните магазини, след него една сладкарница и кръчма. По-надолу продължаваше общинското строителство от 50-те - къщи и ниски блокчета на държавен наем. Завихме вдясно и се отправихме към гарата.
- Най-добре да паркираме някъде там и да се върнем да поогледаме.
Скоро указателните табелки свършиха, но ние някак се ориентирахме за посоката. Гарата представляваше стара вик- торианска постройка от тухла и стъкло, до която беше построен чисто нов супермаркет „Морисън“ и моден магазин „Маталан“. Сузи отби в паркинга на супермаркета и докато още бяхме в колата, сверихме местонахождението си с картата.
30.
— Картата е доста стара - казах и оградих мястото, където сега беше супермаркетът. - В момента се намираме ето тук. Къщата е на около 10 минути пеша на север.
Улица „Сър Люис“ беше най-крайната от три еднотипни и успоредни една на друга пресечки на „Лоук“, пространствата между които заемаха градините на къщите, чиито фасади гледат към улицата. И трите бяха дълги по около 250 метра, може би малко повече за „Сър Люис“, най-крайната откъм потока. По средата минаваше улица „Уокър“. Бордюрите от канала чак до булеварда бяха затрупани от боклуци.
26
Най-големият естуарен басейн в Англия на източното крайбрежие на Северно море, където се вливат няколко големи реки. - Б. пр.
28
Колите в Англия, регистрирани след 1983 година, имат еднобуквено означение пред номера от А до Z, съответстващо на годината на регистрация. - Б. пр.