Сузи смръщи вежди.
- И как изобщо е възможно човек да се засели тук? Подобни места ме отвращават.
Свих рамене.
- Е, хората невинаги могат да си избират къде да живеят.
Сузи заключи автомобила, провери повторно всички врати и огледа добре багажника, да не би нещо от екипировката ни да се подава и да събуди съмнение. Освен нас на паркинга имаше още много други автомобили, както и изоставени колички за пренасяне на покупки. Двамата се запътихме към един от изходите. Ръката й се оплете в моята и започнахме да обсъждаме цвета и модела на всяка кола покрай нас. Важното беше да изглеждаме естествено отдалече, за да не привличаме излишни погледи.
Много от обитателите на общинските къщи бяха опитали да разнообразят имотите с някой и друг каменен лъв над пилоните на дворните врати или фигури на джуджета пред стълбищата си. Някъде имаше даже къщички за птици, издялани като вятърни мелници, тук-там покрай гьоловете се мярваше по някоя въдица. Най-оригинални изглеждаха скованите навеси за автомобили. Нищо от това обаче не промени настроението на Сузи, с което влязохме в града. Погледът й попадна върху стената до една телефонна будка, където хоросанът беше оронен и няколко парчета тухли едвам се крепяха на местата си.
- Хубав тайник, а? „Старбъкс“ ряпа да яде.
Кимнах и двамата свихме вляво след „Лоук“ по същия път, по който дойдохме. На една от стените на къщите имаше каменна плоча с надпис 1892, когато сигурно за пръв и последен път някой е правил подобрения на това място. През дантелените пердета се виждаха кафяви килими с различни десени и бронзови статуетки на кучета върху облицованите с плочки камини. Настроението на Сузи ставаше все по-мрачно.
- Не става за живеене тук и това си е.
- Какво, да не би да не ти допада Норфолк?
- Когато избягах във флота, оставих зад себе си точно такава дупка. Ами че това си е като Западен Белфаст преди буря. Хиляди пъти предпочитам Блууотър и малката си оранжерия пред този ад тук.
Огледах се. Наистина мястото не даваше признаци на живот. Не че можех да го сравня с Блууотър, не беше от местата, където сме ходили заедно.
Продължихме по „Лоук“ покрай двете пресечки, успоредни на „Сър Люис“. От едно магазинче излезе млад китаец. Под едната си ръка крепеше вестник, а с другата отваряше кутийка кола, от която отпи, преди да влезе в колата си, стара червена „Лада“, и да отпраши в посока, която не съвпадаше с нашата. Сузи ме погледна любвеобилно и попита:
- D958, а[29]?
Кимнах, въпреки че не обърнах внимание на номера. Едва ли имаше останали чак толкова стари червени лади по света, че да се объркаме, ако отново я видим.
Изпълних дробовете си с въздуха, наситен с единствената миризма на домашен уют, който кварталът познаваше.
- Някога живеехме на общински наем. Май атмосферата си е все същата.
Сузи отвратено сви рамене.
- Въглища в огнището и зеле в тенджерата. Направо ми се повдига, отвратителна работа.
По-ясно не можеше да го каже. Вече почти бяхме стигнали „Сър Люис“, но още преди кръстовището се огледахме за някоя междублокова алея.
- Оттук?
Пресякохме шосето хванати за ръце и продължихме по тясна пътечка между дворовете. От лявата ни страна се падаха задните фасади на къщите по „Сър Люис“, които бяха почти долепени до оградите. По просторите се сушеха дрехи, предимно опърпани сиви фланелки и овехтели сини дънки, които явно бележеха модните тенденции през седмицата. Бяха окачени нависоко, за да може да уловят и най-лекия полъх на вятъра.
Надолу пътеката не ставаше по-широка и трябваше да вървим почти прегърнати един в друг. Чуваше се шум от котки или градски лисици, които се бяха заклещили в кофите за боклук и отчаяно ровеха в купищата опаковки от замразени храни и угарки от фасове. Носеше се миризма на влажно пране, примесена с тънката жилка от застоял чай и прокрадващата се миризма от тоалетна, където някой току- що е пуснал водата. Задните изходи на дворовете излизаха на алеята, но само тук-там имаше здрави врати. Повечето бяха избити или полусрутени.
На около 40 метра пред нас се откри изглед към улица „Уокър“, която завиваше към „Сър Люис“. В повечето къщи работеха телевизори, а иззад някоя порутена тухлена стена излайваше куче.
29
Буквата D пред номера отговаря на регистрация 1987 година. По-нататък са споменатн табели с букви С, и Р, които отговарят на регистрации от 1986 и 1995 година съответно. - Б. пр.