Изчакахме колелетата да се отдалечат достатъчно, че гласовете на дечурлигата да заглъхнат съвсем, и се изправихме. Отсреща Били, или който беше там, извика от банята на Морийн да му донесе пешкира.
Долепих око до пролуката около резето на дървената порта и въпреки тъмнината успях да забележа врата и прозорец вляво, на стената на къщата. Не се чуваше никакъв шум, което означава, че терористите или са решили да отскочат до близкия бар за сандвичи, или вътре никой не обитаваше. Можеше обаче да се спотайват и тихомълком да изчакват момента да атакуват целите си с чумата; да излязат навън като хора, за чието съществуване никой не е предполагал.
Дръпнах вратата лекичко към себе си, за да не изскърца резето, изтеглих го навън и опитах с лакът да отворя. Нищо. Или беше допълнително подсигурена от вътрешната страна, или дървото се беше надуло от влагата. Така или иначе нямах намерение да опитвам силата си и да рискувам непредвиден шум, затова опитах с крак да подпра долната част на вратата. Подаде леко, но когато опитах с ръка горната й половина, не помръдна. Явно така нямаше да стане. Засилих се леко и улових с ръце зида на оградата. Сузи хвана за опора стъпалото на десния ми крак, който бях сгънал, за да се изправя на лакти. Отново се ослушах и като не чух никакъв шум, се прехвърлих от другата страна. Под краката си усетих купчина дърва, които внимателно заобиколих, и тихо се добрах до бетонната пътека към задната врата на къщата, докато отсреща Морийн викна на Били в банята да побърза с къпането, че чаят му е готов.
Отвътре дворът изглеждаше все така пуст. Кофата за боклук беше празна, липсваше и похлупакът. Отидох до вратата и напипах някакво лостче. Освободих го с въртеливи движения, за да не изскърца, ако е ръждясало, и накрая успях да отворя достатъчно, за да може Сузи да се промъкне вътре заедно с торбите. Тя долепи тяло до стената, докато аз затворих обратно вратата и я залостих както си беше.
В съседната къща Били пусна водата на тоалетната; явно Морийн му готви добре. Сузи остана на мястото си, а аз тръгнах с премерени крачки напред. Прозорците зад нас хвърляха достатъчно светлина да се ориентирам за вратата, но за всеки случай носех под ръка и уреда за нощно виждане.
Прозорецът вляво от вратата беше от чам, с олющена боя. Затваряше се с обикновен метален език, но освен него имаше и вертикално заключване, което правеше невъзможно отварянето му, без да счупим стъклото. Оставаше вратата до него, която беше самоцелна изработка и се затваряше единствено с брава и резе. Явно водеше към кухнята, защото през прозорчето видях мивка.
Извадих фенерчето си от джоба и светнах през стъклото, като затулих с пръсти крушката, за да не е прекалено ярка светлината. Вътре не беше ремонтирано, откакто „Формика“[31] е бил предпочитаният стил в обзавеждането.
Отместих се две крачки вдясно и коленичих, така че очите ми да се изравнят с ключалката. Бравата беше обикновена и аз долепих ухо до нея. Отворих устата си, за да не издавам никакъв шум, и се заслушах. Вътре цареше мъртва тишина, единственият шум идваше откъм булеварда и от телевизорите в съседните къщи. Проверих с фенерчето, но в ключалката нямаше ключ. Иначе работата щеше да стане бързо, с едно завъртане от външната страна с подходящ инструмент от комплекта ни за проникване. Натиснах дръжката да не би вратата да е оставена отключена, но и тук нямахме късмет. Отвътре явно нямаше други резета, защото не поддаваше единствено откъм дръжката, горният и долният край бяха свободни.
Огледах се дали по двора няма саксии, кофи или друго подходящо място да се скрие ключ. Едва ли имаше смисъл да се мъчим с шперцовете, ако някой услужливо ни е оставил ключ някъде наоколо. Отместих няколко парчета тухли, но не открих нищо.
Зад себе си вече долавях шумоленето на „Гор-Текс“. Сузи си обличаше защитните дрехи. Вече беше обула панталоните и сега се мъчеше да нахлузи гумените обувки от комплекта върху маратонките си. Проверих за последен път прозореца, но не си струваше да рискуваме, ако можехме да отворим вратата с шперц.
От предната страна на къщата спря кола и двамата със Сузи се отдалечихме в сянката на оградата, докато светлините отминат. През това време Морийн започна да опява как Били ще източи всичката топла вода и тя пак няма да може да се изкъпе спокойно. И за какво му е освен това да се търка толкова само за едно ходене до кръчмата?
От другата страна на улицата се затръшна врата и аз реших да изчакам още малко преди да съблека спортното си яке и да извадя моите защитни дрехи от торбата.