Светлините на Фейкънхам ставаха все по-незабележими и по-далеч под нас, а пилота вече го интересуваше единствено разговорът, който летците непрестанно поддържат по време на секретни полети над Островите. Е, секретни е малко силно казано, като се има предвид, че реално пилотът работеше за търговска компания, чиито полети на лунна светлина бяха само почасови задължения към Компанията, която предпочиташе да наема хеликоптери, вместо да поддържа собствен парк. Така и прикритието идва от само себе си.
Фродо извади СИМ картата на мобилния телефон, постави я в някакво устройство на скута си колкото журналистически бележник и след няколко секунди на екрана пред него се появиха имена и номера, които той докладваше по микрофона. Не можех да чуя за какво си говореха, но предполагам, че поддържаше радиовръзка с Мазния или с който там е поставен да сверява данните. Само след няколко минути нашите щяха да имат пълен списък на хората, с които е говорила терористката, или които са й се обаждали на този номер.
Погледнах незаинтересовано през прозореца и мислено се върнах в Бромли. Засега не можех да направя повече за операцията - не контролирах ситуацията, доколкото до пристигането ни всичко беше в ръцете на пилота. Изведнъж обаче се сетих за нещо, което можеше малко да промени ако не ситуацията, то поне настроението ми. Наведох се и потупах техника по рамото. Когато се обърна, му направих жест да отмести микрофона от близкото си ухо. Той освободи накрайника и се ослуша.
- Подушвам кафето, но миризмата не ми стига.
Каза нещо в микрофона и пилотът вдигна от пода до себе си лъскав метален термос. Махнах похлупака, отвъртях тапата и си налях половин чаша. Предложих на двамата отпред, но те поклатиха глави. Сигурно вече бяха изпили един на идване. Дадох чашата на Сузи, която отпи няколко глътки и ми я върна. Кафето беше турско и доста подсладено, но в този момент повече не ми трябваше.
Фродо размени още няколко думи по микрофона, после се обърна към мен и свали слушалките, като ми направи знак да ги сложа на главата си. С леките бели метални заглу- шители над ушите си единственото, което чувах от шума в кабината, беше отдалеченото боботене на ротора. После Мазния напомни за себе си.
- Там ли си? Ало?
- Слушам те.
- Слушай, и то внимателно. Заминавате за „Норт- холт“. Дотук ясно ли е?
Линията, по която говорехме, беше защитена, тъй че нямаше смисъл от недомлъвки, но когато Мазния хванеше телефон, сякаш се вживяваше в старото си амплоа на шеф в отдела за комуникации.
- Ясно - продължих в същия дух.
- Ивет ще ви чака на място с кола. Ясно ли е?
- Ясно.
- Добре. За телефона - браво. Използван е само веднъж, преди около два часа на мобилен телефон, който в момента се намира в района на Кингс крос, някъде в триъгълника между „Пентънвил роуд“, „Грейс ин роуд“ и „Кингс крос бридж“. Дотук...
- Знаем мястото, Също и сградата. Нещо намирисва, информаторът е отседнал едва на около 300 метра оттам.
- Ясно. Веднага ще...
- Нека информаторът ни се обади веднага щом пристигнем. Може да ни е от полза на място. Там нещо се мъти.
- Разбрано. Край.
37.
Неделя, 11 май, 0,04 часът
Нощният небосвод грейна от светлините на Лондон под нас и не след дълго видяхме високата кула на „Кънеъри Уорф“[32] в небесната шир малко под облачната покривка, която днес беше доста ниско над земята.
Екипът, който вече би трябвало до пътува към Кингс Лин да разчисти мястото и да се погрижи за имиграционни- фе, сигурно в този момент напускаше града в някои от многото коли, чиито фарове мъждукаха по пътя отдолу. Вероятно ще бъдат облечени като техници от газификация, дошли да проверят сигнал за изтичане на газ - или подобен претекст, който би им осигурил пълната незаинтересованост на хората наоколо. После ще заличат всички следи от присъствието ни там, без изобщо да знаят какво се е случило, нито да задават въпроси - просто ще изнесат мъртвото тяло на момичето, а имиграционните ще натикат в някой пикап и ще ги отведат на мястото, където Саймън сигурно вече плаче за компания. Нашият пилот и техническият ни спец с фланелка на Фродо ще ги последват малко по-късно. Никой не би рискувал с тях, докато не се изчистят нещата.
След кратка комуникация с наземния контрол пилотът обърна хеликоптера надясно. До военно летище „Нортхолт“ оставаха броени километри. За момент ми дойде наум дали няма да ни отведат в контролния център за разясняване на предстоящата задача, каквато беше практиката по време на мисиите в Босна и Косово. Всичко беше като в някой филм за Джеймс Бонд, попадаш на място с монитори, навсякъде около теб и хора, които съсредоточено тракат по клавиатурите с пластмасова чаша кафе до себе си. Но след малко започнах да се разколебавам, че ще ни удостоят чак с такова посрещане. Иначе поне щяха да ни кажат да си колосаме яките.
32
Една от големите бизнессгради в Лондон, където е седалището на вестниците „Дейли телеграф“ и „Индипендънт“. - Б. пр.