Не й дадох шанс да реагира.
- Съжалявам, скъпа, нищо не може да се направи. Ще опитам каквото ми е възможно, но нищо не гарантирам. Не зависи от мен.
-Реакцията й сега беше смразяващо спокойна.
- Няма нищо, Ник.
- Наистина искам да те видя, преди да заминеш, да ти се извиня за цялата бъркотия тук, за прословутата ми работа, от която не мога да се откъсна, за това, че не можа да споделиш всичко, което искаше, с доктор Хюз, но какво да правя...
- Хайде, Ник, казах ти, че няма нищо. Джош звъня и вече всичко е наред. Още в понеделник обеща да се обади на доктор Хюз и после да се свърже с терапевта в САЩ. Нещата ще се наредят чудесно. Идването ми тук наистина помогна много, сега се чувствам по-добре.
- Значи Джош се е обадил и е говорил с теб?
- Ами да, обсъдихме всички въпроси.
- Това е просто чудесно, ще взема първия полет, след като свърша тук, и ще бъдем тримата.
- Ще ми се обадиш ли, когато пристигна със самолета при Джош?
- Опитай се да ме спреш.
- Тогава дочуване, Ник.
- Така да е.
- Ник?
- Какво?
- Обичам те.
От антибиотика стомахът изведнъж ме сви.
- И аз. Трябва да прекъсвам.
Натиснах бутона и прекъснах връзката.
Към входната точка за града движението изведнъж стана по-интензивно. Сузи продължаваше съсредоточено да следи пътя, което не й попречи да мине на червено. Продължаваше да ми е любопитно.
- Ти наистина ли няма на кого да се обадиш?
- Наистина.
Оперативният й телефон иззвъня и тя мигновено поднесе слушалката към ухото си.
-Да?
Слушаше също толкова съсредоточено, колкото и караше, без мускулче да трепне по лицето й.
- Виж какво, това не ни интересува. Стой, където си, и следи какво става. Ще се видим в „Бутс“.
Онзи явно си беше казал приказката.
- Леке - обели Сузи, докато прибираше телефона си. - Мрънка, че не му било работа да го караме да слухти. На кого изобщо му пука за него.
- Видял ли е нещо интересно?
Сузи поклати отрицателно глава.
Продължихме по булевард „Юстън роуд“ и малко пре- ди да стигнем „Кингс крос“, оставихме зад себе си Британската библиотека. Откъм спирката започнаха да се точат пътните изкопи, които допълнително бавеха движението в този късен час. Пешеходните зони бяха отделени с бетонни стълбове и червена и бяла флуоресцираща лента, а пространството между тротоарите и пътя беше осеяно с бараки, които приличаха на кошари за добитък. Привлякох вниманието на Сузи върху син знак, който упътваше към близкия паркинг, и тя зави наляво, покрай ъгъла на библиотеката към ограденото пространство на платен крайпътен паркинг. Само че по това време на нощта престоят беше гратис.
Проверихме внимателно вратите на мондеото, после се върнахме пеша на булеварда и завихме към спирката на около стотина метра от нас. Магазинчетата за бързо хранене не можеха да се оплачат от липса на клиенти. Двайсетинагодишни младежи с доста поизмокрени коси и якета лекичко се олюляваха след серията „Бакарди Брийзър“, които бяха обърнали тази нощ, и захапали дюнерите си, всячески ф се правеха на трезви. Няколко проститутки, застанали до вратата на един магазин с тъмни витрини, се опитваха да привлекат вниманието им, а пред по-невзрачните входове бяха налягали изпоцапани скитници, свити в одеяла или в прокъсаните си спални чували.
Сузи кимна нататък - момичетата бяха наобиколили едно от понаквасените момчета, което носеше дюнера си върху пластмасова чиния и го довършваше хапка по хапка.
- Не че нещо е станало по-лошо, но и не е направено много по въпроса - коментира тя. - Просто изчистват едни квартали, а товарят други. ^
Вече почти бяхме стигнали „Бутс“, но от информатора ни нямаше и следа. Мястото беше на около шейсетина метра пред нас и оттук изгледът беше чудесен. На падащия дъжд триъгълният масив от сгради изглеждаше все повече като нос на презокеански параход, който още малко и ще ни връхлети. Когато комплексът е строен - по времето на кралица Виктория или там някъде, - сигурно наистина е представлявал величествена гледка, но сега бившата търговска площ на приземния етаж беше просто едно изоставено пространство, заобиколено с метални ограждения за ремонт, а отварящите се нагоре и надолу прозорци по горните три етажа бяха станали черни от мръсотията и пушека.
От първия магазин вляво беше останал само надписът „Ем Ти Си Тикетс“[34], другото беше скрито от листовете талашит, с които бяха заковани витрините. Телефонът за връзка с магазина за продажба на най-търсените билети в града нямаше дори от старите кодове за национално избиране - явно бизнесът им беше замрял заедно с този на „Джоус“.
34
Една от най-старите фирми във Великобритания за продажба на билети за светски, културни и спортни събития. Долуспоменатата „Джоус“ е фирма от съшия бранш. - Б. пр.