— Непоносим и отвратителен викинг! — избухна Брена, а сребристосивите й очи блестяха от ярост. — Да не би да си мислиш, че можеш да ме спреш, ако реша да тръгна?
Гневът на Гарик се усилваше и той се зачуди как я е издържал досега.
— Ако се осмелиш да напуснеш къщата, всеки викинг в областта ще бъде предупреден да те търси. А когато те заловя, ще бъдеш заключена в подземието за неопределено време.
Тя му се присмя.
— Ако избягам, то няма да бъде, за да ме хванете отново, така че запази си заплахите за други случаи.
— Достатъчно се държах учтиво с теб, но с това вече е свършено. Време е да разбереш какво точно означава да имаш господар.
Брена погледна затворената врата и се отказа да бяга. Би могла да отнеме ножа на Гарик и да го победи.
— Какво имаш предвид? — запита тя.
— Здрав пердах — каза той и тръгна към нея.
Очакваше тя да се втурне да бяга, затова бе напълно изненадан, когато тя се хвърли срещу него и ловко се провря под ръцете му.
С проклятие той се обърна, за да я хване, но се закова на мястото си, като видя в ръцете й собствения си нож.
Тя се разсмя на изненадания му поглед.
— Веднага ми дай ножа! — заплашително изрече той.
— Ела и си го вземи сам! — отвърна тя с враждебен тон.
— Зле ще си изпатиш за това!
— Все пак бъди по-внимателен, защото кучето ти не е тук да те защитава.
От устата му се изтръгна вик, когато я нападна. Брена държеше ножа пред себе си повече с намерение да го откаже да я напада, отколкото да го убива. Той беше едно арогантно животно, но тя не искаше неговата кръв, а тази на баща му.
Въпреки това беше грешка, че не го нападна, защото той мигновено хвана китката, която държеше ножа. Болката, която й причини, като стисна с всичка сила ръката й, беше наистина непоносима, но тя прехапа устни и не извика.
След това умело извъртя ножа, така че успя да прободе ръката му и той освободи хватката си. Тя се загледа в кръвта, която се стичаше от раната, и отвлече вниманието си за момент. Точно тогава Гарик със силен удар изби ножа и той издрънча на пода. След това хвана ръцете й зад гърба и ги изви с всичка сила. Тя го изгледа предизвикателно и без страх.
— Можеш да направиш най-лошото, на което си способен.
Дълго време той нищо не каза и част от яда му се стопи. Когато започна да сваля колана от себе си, тя не направи опит да побегне, но очите й заблестяха с омраза, когато погледите им се срещнаха. Тогава най-неочаквано той пусна колана на земята. Тя изглеждаше объркана, а когато той продължи да се съблича, в очите й се появи ужас. Той започна да сваля панталоните си и тя изплашено го запита:
— Какво правиш?
— Нали виждаш. Събличам се.
Очите й се разшириха от учудване.
— Ще ме биеш съблечен? — запита тя невярващо.
— Не — студено каза той и приключил с панталоните продължи да сваля ботушите си. — Реших да се отнеса към теб по друг начин.
— Как?
Той изви вежди.
— Мисля, че е очевидно. Ще постъпя по единствения начин, по който мъжът изцяло поставя в своя власт жената.
Трябваше й известно време, за да разбере какво всъщност означаваха думите му. Когато осъзна смисъла им, тя пребледня и направи крачка назад. Изведнъж я обхвана паника. Въобще не беше допускала, че ще се стигне дотук. Всички бяха казвали, че той мрази жените. Баярд беше казал, че Гарик не би я използвал за това, още повече че той не беше гледал на нея както другите мъже — с желание. Би ли могла да понесе болката? Нима щеше да се унижи, молейки за милост? Нямаше ни най-малката представа дали всичко, което сестра й беше разказвала, беше вярно.
Гарик намръщено я наблюдаваше. Това, което го изненадваше, беше ужасът в очите й. Наистина необичайно, защото до този момент беше показвала само непоколебима смелост и кураж. Беше се държала дръзко и предизвикателно, когато той се канеше да я бие, а сега, когато се готвеше да я отведе в леглото си, се беше изплашила. Такава промяна беше повече от объркваща. От досегашното й държане той си беше направил извода, че нямаше начин, по който би могъл да я направи уязвима и да постигне резултата, който беше постигнал сега.
— Нима открих как да те укротя? — тихо попита той.
— Аз не съм животно, което трябва да бъде укротявано! — избухна тя.
— Но си робиня, чиято наглост не би могла да бъде търпяна повече.
— Но ти не ме желаеш, тогава защо искаш да правиш това с мен? — едва дочуто попита тя.
Гарик я погледна замислено.
— Вярно е, че нямам нужда от жени, освен ако тялото ми не се нуждае от тях. Дори една апетитна жена не ме привлича така, както беше преди. Но изглежда, че това е единственият начин, по който бих могъл да те усмиря.