Той направи крачка към нея и лицето й още повече пребледня. За момент тя остана като вкаменена, но след това рязко се втурна към ножа, който все още беше на пода. Гарик беше предвидил и успя да я хване, преди да е достигнала оръжието.
Брена се бореше като същество, което знае, че скоро ще умре.
Острите й нокти раздраха кожата на гърдите му, но това предизвика единствено смях в очите му.
— Сега нямаш оръжие и бихме могли да си премерим силите, но ти много добре знаеш, че ще си победена.
В отговор Брена с всичка сила го захапа за ръката, която я държеше. Той извика и през това време тя успя да се освободи и се втурна към вратата, но той хвана края на роклята й. Тя се дръпна и дрехата й се скъса до кръста. Гарик я притегли към себе си, но тя се обърна и го удари с юмрук в лицето. Тогава той хвана ръката й като в менгеме и я извъртя зад гърба й.
— Пусни ме! — истерично изкрещя тя.
— Не, няма да го направя.
Тя го погледна в очите и видя желание в тях. Тялото й се притискаше плътно до неговото и тя можеше да усети, че той я искаше. Страхът, който я обхвана, я обезсили и единственото, което можеше да направи, когато той се опита да я целуне, беше да извърне глава.
Но той я хвана в силните си ръце и приближи устните си до нейните. Преди да я докосне, тя сграби в шепите си косата му и дръпна силно назад главата му.
— По дяволите, момиче! Ти се бориш с мен, сякаш все още си девица, а това не е така.
— Не съм била с мъж — тихо прошепна тя, а от болка лицето й се изкриви, тъй като той все още не беше освободил ръката й.
Той се загледа в дългата плитка, която се спускаше на гърба й, и леко отпусна хватката, но продължаваше да я държи притисната в себе си.
— Не мога да повярвам, че мъжете на баща ми не са се опитали да те прелъстят.
— Не са ме докоснали. — Горещо се молеше той да промени решението си. — Баща ти ги държеше далеч от мен.
Изведнъж гръмкият му смях изпълни цялата стая.
— Значи затова те е страх от мен?
— Не ме е страх от теб.
— Напротив, страх те е — с по-мек глас каза той, — защото аз ще ти бъда първият мъж. Не се притеснявай, ще бъда нежен с теб.
С тези думи той я повдигна на ръце, но тя се бореше с всички сили и не му беше лесно да я занесе до леглото. Там той я положи с внимание и легна върху нея. Тя го блъскаше и дереше с нокти гърба му, опитвайки се да го отхвърли от себе си. Накрая той хвана двете й ръце и я принуди да спре.
— Защо не престанеш? Казах ти, че ще бъда внимателен. Само леко ще те заболи.
— Лъжеш! — извика тя, опитвайки се да освободи ръцете си.
— Стига си се въртяла — заповяда й той, когато коляното й заплашително се насочи към слабините му. — Ти би предпочела боя с камшик пред това, което носи само удоволствие. Или те е страх, че по този начин ще унижиш себе си, тъй като тогава вече без съмнение ще бъдеш моя.
— Лъжите ти няма да ме накарат да ти се покоря. Аз знам за болките, които ме очакват.
— Болки? — Той погледна очите й, в които имаше страх, и се зачуди какви мисли се въртяха в главата й. — Но ти сама ще се увериш каква всъщност е истината.
С тези думи той се отдръпна от нея и за момент Брена си помисли, че е променил решението си. Но това беше грешка, защото в следващия момент той я остави без дрехи. Брена изстена унизена от жадния му поглед, впил се в голото й тяло. Тя затвори очи засрамена.
— Значи това е тялото, което криеш? — дрезгаво промърмори той. — Аз си мислех, че ще видя момчешки форми, а ти си съвършена жена. Такава красота не бях виждал досега.
— Престани с бръщолевенията си. Не съм твоя, а ако ти си мислиш обратното, бъди сигурен, че се лъжеш.
Той се усмихна.
— Скоро ще те направя моя, при това ще го направя с най-голямо удоволствие.
Той здраво притисна ръцете й и нежно долепи устни върху гърдите й, които го мамеха. Започна бавно да изсмуква сладостта им и те набъбнаха под езика му. Почувствала някаква промяна в себе си, Брена не се отдръпна. Тя никога не беше си представяла, че устните на мъжа могат да бъдат толкова горещи. Те сякаш изгаряха кожата й там, където се докоснеха. Нима тази горещина също беше част от страданията, които я очакваха? Тя погледна към златистите къдрици, които я гъделичкаха, след това погледът й се премести върху раменете му, по които имаше белези от ноктите й, по мускулестия му гръб. Тя се възхищаваше от силата и мъжеството, а този мъж ги притежаваше в изобилие. Толкова лесно му беше да я удържи, когато тя положи всичките си усилия, за да се освободи. Тялото му наистина заслужаваше възхищение, но това, че беше зависима от него, беше непоносимо.
— Гарик, Гарик!
Той я погледна с учудване.
— За първи път произнасяш името ми на глас. Харесва ми да го чувам от устата ти.