— А не може ли да ги освободят?
— Това е невъзможно да се случи тук, Брена. Има само един начин, по който роб може да получи свободата си, и той е ако убие враг на клана. Но дори и тогава не е сигурно, че ще го освободят. Само много добър и великодушен господар може да го направи. Перин мисли да ме откупи. Той изчаква удобно време, когато мъката, обхванала Гарик, го напусне. Господарят беше весел младеж, внимателен с всички. Но преди три години сестрата на Перин промени всичко. Сега той презира жените и би се подигравал на приятеля си за това, че ме обича. Сестрата на Перин причини болка на всички ни и най-вече на Гарик.
Любопитството на Брена се изостри.
— За Морна ли става въпрос?
Яни погледна към вратата, за да се увери, че бяха сами, и й разказа историята.
— Да, точно за Морна става въпрос. Истинска змия, ако питаш мен, въобще не прилича на Перин. Гарик се влюби в Морна и мислеше, че тя отвръща на любовта му. Щяха да се женят. Но тогава се появи един богат търговец и Морна избяга с него. Предпочете парите пред любовта. Оттогава Гарик се промени. Не понася жените и се дразни от най-малката неразбория. Затвори се в себе си, стана жесток, постоянно участва в битки и загуби много приятели. Две години плава далеч на север, където ловуваше до пълно изтощение. Миналата пролет, когато отплава на изток, той взе тези кожи и робите, за да ги продаде там. Желанието му да забогатее беше много силно и той успя. Перин казва, че сега Гарик е много богат човек. И вече не е толкова безсърдечен към нас, както беше, преди да замине, но все още е студен и изпълнен с неверие към жените.
— Мислиш ли, че той възнамерява да спечели Морна отново? — попита Брена.
— Възможно е — отвърна Яни, — но аз самата не го разбирам. Знам само това, което Перин ми казва, и то е, че Гарик никога вече няма да отдаде сърцето си на друга жена. Единствената жена, която той обича и уважава, е майка му.
— Да, това наистина ми направи впечатление в залата — каза Брена. — Кажи ми защо тя го е научила на нашия език, а другият син не го знае?
— Хю е първородният и трябва да бъде истински викинг. Тя не може да показва обичта си към него пред други хора, защото това би се посрещнало с неодобрение, от клана. Гарик е вторият син и тя го обсипва с цялата си майчина любов. Говори нашия език и знае боговете ни така добре, както и своите. Беше много добър и това идваше от обичта, с която майка му го обсипваше, но Морна унищожи всичко.
— Трудно ми е да повярвам, че едно наранено сърце може да причини толкова нещастия — замислено каза Брена.
— Не е трудно да се отгатне, че ти никога не си се влюбвала, защото иначе щеше да познаваш жаждата за мъст, която обхваща отхвърления. Затова Гарик е зъл сега и прякорът му е, Гарик — Каменното сърце.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
По пътеката за конюшните Брена сплете косата си на плитка. Вътре намери Ерин да превързва ранения крак на една кобила.
— Бях започнал да се чудя дали не си забравила за конете — каза той, когато Брена го приближи. — Можеше да ми помогнеш тази сутрин да успокоим младата кобила. Жребецът беше неспокоен и я ритна, когато излизаше навън.
Брена нежно потърка носа на животното.
— А аз си мислех, че ти не би приел помощта ми, преди Гарик да си е дал разрешението.
— Той се съгласи още снощи.
— Наистина? — възкликна с изненада Брена, след това весело се разсмя. — Значи аз спечелих!
— Не съм чул за никаква победа — оживи се Ерин. — Той ми каза да работя с теб, докато се откажеш.
— Не мисля, че би се предал лесно — каза Брена напълно доволна от себе си. — Изгарям от желание да се занимавам с нещо. Нека да довърша това, което правиш.
Ерин бавно се изправи и тя коленичи на негово място до кобилата. Той я наблюдаваше с критичен поглед, но това не смущаваше Брена. Тя знаеше, че трябва да мине време, за да се увери възрастният човек, че може да се справи.
— Зимата бързо приближава — замислено каза Брена. — Вятърът беше много студен, когато изкачвах хълма.
Ерин се засмя:
— Ти ще се радваш на такова време, след като преживееш една зима тук. Но тя наистина скоро ще дойде. Реколтата е прибрана преди две седмици и слънцето слиза все по-ниско на хоризонта. Не след дълго със сигурност ще призоваваш пламъците на ада да те стоплят.
— Със сигурност няма да го направя — увери го тя. — Може би ще спя тук, при конете, когато падне снегът.
— Хм, господарят никога няма да ти разреши.
Брена се усмихна скрито.
— Ти мислеше, че той няма да ми позволи да работя тук, но виждаш, че вече имам това право. Не е чак толкова трудно да го убеди човек. А как прекарва той времето си през зимата?