Тя бе ядосана, но гласът й беше безкрайно спокоен, когато каза:
— Добре, щом това е желанието ти.
След това с достойнство напусна стаята, оставяйки го да се чуди защо я иска толкова близо до себе си.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Брена влезе в кухнята изморена и със зачервени очи, защото беше спала много малко през нощта. Яни готвеше телешко задушено. Изглеждаше изключително привлекателна в сивата рокля, а червеникавата й коса беше красиво прибрана на тила. От нея лъхаше свежест и спокойствие, което накара Брена да се почувства още по-изморена. Като видя Брена, кучето наостри уши и напусна мястото, си край огнището. Отиде при нея и пъхна муцуната си в ръката й. Тя го погали и то се върна на мястото си.
— Добро утро — каза накрая Брена, за да привлече вниманието на Яни.
— О, Брена! — възкликна Яни, когато Брена дойде при нея на масата. — Бяхме много разтревожени за теб. Когато господарят те затвори горе, не знаехме какво да мислим. И не смеехме да го попитаме, защото през цялото време беше в ужасно настроение.
— Гарик не е съгласен да работя с Ерин. Иска да работя тук. Моя беше вината да ме държи горе, защото отказвах да правя това, което искаше.
— Но сега си се съгласила. Тази сутрин господарят ни каза, че отсега нататък ще ни помагаш и ще работиш с нас.
— Да, ще правя това, което и вие правите.
— Нямаш вид на човек, който обича да се занимава с тези неща. Но всъщност работата не е много.
— Не съм против работата, Яни, но бях подготвяна да бъда съпруга на Гарик, не негова робиня. Това ме дразни.
— Помисли си, че не е той мъжът за когото си щяла да се омъжваш.
Брена се усмихна.
— Съмнявам се, че това би било от някакво значение.
Тя си сипа овесена каша и се върна на масата.
— Казваш, че няма много работа, но защо беше толкова изморена, когато дойдох тук за първи път?
— Това беше, когато Ярмил стоеше през цялото време в къщата, а тя е тук, когато Гарик го няма. Тя не притежава свои собствени роби и затова й доставя удоволствие да ни командва. Освен това е жена, която не търпи бездействие. Би ни накарала дори да чистим стая, която е вече безупречно чиста само за да ни намира работа. Цяло щастие е, че идва само веднъж или два пъти в седмицата, когато Гарик си е вкъщи.
— Гарик знае ли, че тя се отнася така към вас? — попита Брена?
— Не, но не можем да му го кажем. Защото до известна степен Ярмил е част от семейството. Анселм е баща на сина й.
— Разбирам.
— Господарят има нужда от нея. Другите оставят съпругите си да се грижат за домакинството, когато заминат за някъде, Гарик има Ярмил.
— Значи той доста би размислил, преди да я укори за отношението й.
— Да, предполагам.
— Но това е ужасно! — избухна Брена. — Той трябва да знае какво става, когато го няма.
— Не е толкова страшно, Брена. Повечето време той си е в къщи, с изключение на миналата зима. Но това няма да се повтори. Иначе неговите изисквания към нас не са толкова големи. Едно от нещата, на които обаче особено държи, е да се отнасяме с уважение към гостите му.
— И да изпълнявате всичките им прищевки — с отвращение прибави Брена.
Яни се усмихна:
— О, да, тези викинги наистина държат на удоволствията.
— Те са само едни сластни, мръсни гадове — ядосано каза Брена. — Слугиня мога да бъда, но не и негова наложница.
— Може би няма за какво да се тревожиш. Когато дойдат гости, ти можеш да се скриеш както миналия път. Те идват в нашето помещение, но ти можеш да отидеш в работната стая и там те няма да те намерят.
— Аз няма да се върна при вас — каза Брена. Тя все още не можеше да си обясни защо. — Гарик ми заповяда да спя в стаята на Ярмил.
— Значи няма за какво да се страхуваш. Изглежда, че Гарик те иска за себе си.
— Не, ако беше така, щях да прекарам много горещи нощи в леглото му през тази седмица, но това не стана. Той няма такъв интерес към мен.
— Нима все още не те е имал? — запита Яни изненадана.
Брена поруменя.
— Да, но само два пъти. И със сигурност ще съжалява, ако пак се опита да го направи.
— Без съмнение, ще мине известно време, преди да те потърси отново. Той се опитва да живее без жени, не им вярва. И ако ти си спомняш причината за това, ще разбереш защо напоследък е в такова ужасно настроение. Морна се е върнала.
— Върнала се е?
— Да, преди няколко дена. Перин ми каза. Нейният богат съпруг е починал и тя се е върнала при семейството си. Това може да означава само беда.
— Защо?
Яни се намръщи.
— Перин мисли, че тя е решила отново да привлече вниманието на Гарик.
— И той би я приел?
— Тя беше първата му любов и той все още не я е забравил, въпреки че му причини много болка. Мисля, че ще е глупак да я приеме отново след това, което тя направи. Но кой може да каже какво се таи в сърцето на един мъж?