— Брена! Брена!
Тя не се събуждаше. Той я хвана за рамото и я разтърси, но тя остана отпусната. Гарик започна да се паникьосва. Трябваше да извика Ярмил. Тя познаваше билките и можеше да лекува различни болести.
Гарик отиде при Ерин, събуди го и му каза да изпрати жените в къщата, а самият той отиде да доведе Ярмил. Дойдоха след час и Ярмил се затвори в стаята с Брена, като забрани на другите да влизат.
Гарик крачеше нервно пред огнището в голямата зала. Мойда беше донесла храна и пиене, но той не ги докосна.
Ерин седна на масата и загрижено наблюдаваше младия си господар.
— Тя е издръжлива — опита се да го успокои той. — Не е чак толкова страшно.
Гарик го изгледа, сякаш Ерин не беше казал нищо, и продължи да крачи из стаята. Часовете минаваха. Настъпи нощта.
Ярмил изглеждаше безкрайно уморена, когато влезе в залата, и тъй като не каза нищо, Гарик не можа да издържи и попита:
— Треската премина ли?
Ярмил бавно завъртя глава.
— Съжалявам, Гарик. Направих всичко каквото можах.
Той се приближи до нея.
— Какво означава това? Все още ли е зле?
— За малко състоянието й се беше подобрило и тя пое моите лекарства с малко бульон, но след това треската отново я събори и тя повърна всичко. В момента е по-зле, отколкото преди.
— Не е възможно да не се справиш с треската!
— Ще направя жертвоприношение за нея и ако боговете решат, тя ще оживее.
Гарик пребледня и се затича нагоре по стълбите към своята стая. Ерин, който беше стоял с Гарик през целия ден, стана от масата, а в очите му блестяха сълзи.
— Наистина ли момичето е толкова зле?
Ярмил го изгледа с презрение и грубо каза:
— По-зле едва ли може да бъде. И боговете няма да й помогнат. А и защо ли да го правят? Тя ще умре, преди да е разсъмнало.
След като каза това, Ярмил напусна стаята и се отправи към дома си. Когато излезе навън, върху устните й се появи доволна усмивка. Тя наистина щеше да направи жертвоприношение, но за да бъде сигурна в смъртта на момичето. С билките, които й беше дала, и оставената отворена врата на терасата в стаята на Гарик, Брена нямаше да оцелее. Истина е, че тези, които умеят да чакат, накрая получават това, което искат, а на нея нямаше да й се наложи да чака дълго.
Ерин влезе в стаята на Гарик и го намери застанал до леглото, напълно смазан от мъка. В огнището гореше огън, но въпреки това стаята беше ужасно студена.
— Никога няма да си простя това — каза той с глух глас.
Ерин се приближи до него и тъжно каза:
— Тя не може да те чуе сега.
— Когато влязох, приказваше съвсем като дете.
— Явно си спомня детските години. Това се случва при треска.
— Тя не бива да умре!
— Значи обичаш момичето, Гарик?
— Да я обичам? Любовта е за глупците! — разгорещено отвърна той. — Никога вече няма да се влюбя.
— Тогава какво значение има, дали ще живее, щом за теб е само една от робините ти?
— Има значение! — отговори Гарик. Ядът му беше преминал. — Освен това тя е прекалено упорита, за да се предаде.
— Аз също се моля да си прав. Ако питаш мен, не бих се вслушвал много в думите на Ярмил. Винаги има надежда.
Брена седна в скута на баща си. Новият й меч със скъпоценни камъни блестеше в малката й ръка.
— Благодарих ли ти, тате? О, толкова съм щастлива! Меч, изработен специално за мен. Не бих могла да получа по-хубав подарък!
— Не би ли се зарадвала на красива рокля или на изящно бижу? Майка ти обичаше такива неща.
Брена направи физиономия.
— Тези неща са за момичета. Момичетата са глупави и плачат. Аз никога не плача!
Алейн я къпеше в горещата вана. Парата беше изпълнила цялата стая и напълно скриваше Алейн.
— Какво би казал баща ти, ако разбереше, че се биеш със селските момчета?
— Той би се гордял с мен. Аз бях победител. Ян е с насинено око, а на Дойл устата е подута.
— Те ти се дадоха да ги победиш само защото си — дъщеря на лорд Ангъс.
— Аз не съм му дъщеря, не съм. И спечелих, защото бях по-добра от тях. А сега ме пусни да изляза от тук, защото се сварих.
— Трябва да бъдеш чиста и красива, лейди Брена.
— Но водата е прекалено гореща.
В тоя момент лицето на мащехата й изплува от парата.
— Брена, ти си срам за баща си. Кога ще се научиш да бъдеш лейди?
— Аз не трябва да бъда такава, каквато ти ме искаш. Ти не си ми майка!
Парата се беше загубила. Алейн каза:
— Сега тя е твоя майка, Брена.
— Не, не, аз я мразя, Алейн, нея и дъщеря й. Защо баща ми трябваше да се ожени за нея? Корделия винаги се заяжда с мен, а майка й е истинска вещица.
— Ти трябва да ги уважаваш.
— Защо? Те също ме мразят. И двете ме ревнуват от татко.
— Може би те не са вежливи, но ти си. От теб зависи да ги накараш да се чувстват добре тук.