Мисля, че ме видя, когато си тръгвах. Или по-скоро бягах. Ако ме беше видяла, предполагам, че е изпитала по-голяма омраза от всякога, заради ужаса и съжалението, изписани налицето ми.
Повече не я видях.
Някой ден ще попитам Рубин защо коктейлите Уайлд Търки са единственото питие, което знае как да приготвя. Индустриална сила са коктейлите на Рубин. Той ми подава изкривената алуминиева чаша, докато неговата обител тиктака и жужи около нас с незабележимите движения на неговите по-дребни изобретения.
— Трябва да дойдеш във Франкфурт — казва той пак.
— Защо, Рубин?
— Защото много скоро тя ще ти се обади. А аз мисля, че ти може би още не си готов за това. Все още си откачен на тая тема, а то ще звучи като нея и ще мисли като нея и ти ще се побъркаш след това. Ела с мен във Франкфурт да вземеш глътка въздух. Тя няма да знае, че си там…
— Казах ти вече — отговарям аз, като си я представям на бара в онзи клуб, — има много работа.
— Остави Макс. Макс ти току-що направи богат. Макс може сам да стои на краката си. Ти самият също си богат от височайшето си участие в „Кралете“, ако не беше толкова твърдоглав, щеше да се обадиш и да провериш сметката си. Можеш да си позволиш ваканция!
Гледам го и се питам кога ли ще му разкажа за онзи последен поглед.
— Рубин, оценям това, човече, но аз просто…
Той въздъхва, отпива.
— Какво но?
— Рубин, ако ми се обади, това тя ли ще е?
Той ме изглежда по-продължително.
— Само един господ знае. — Чашата му изтраква по масата. — Искам да кажа, Кейси, че това е технология. Така че кой, човече, кой наистина може да каже?
— И ти смяташ, че аз трябва да дойда с теб във Франкфурт?
Той сваля своите очила с метални рамки и ги избърсва безрезултатно в предницата на фланелената си карирана риза.
— Да, смятам. Ти имаш нужда от почивка. Може би сега не го усещаш, но по-късно ще го почувстваш.
— Кога точно?
— Когато ще трябва да редактираш следващия път, когато се отприщи. Което сигурно ще бъде съвсем скоро, защото тя много се нуждае от пари. Тя заема много памет на някой компютър в корпорацията, а нейният дял в „Кралете“ едва ли ще може да покрие онова, което е трябвало да направят, за да я поставят там. А ти си нейният редактор, Кейси. Искам да кажа, че кой друг?
И аз само го гледам как си поставя обратно очилата.
— Кой друг, човече?
И една от неговите машинарии изщраква точно в този момент, просто един ясен и кратък звук, и на мен ми щраква, че той е прав.