И така аз му разказах за Лиз. Изчака ме да свърша, да си излея всичко, след това поклати глава.
— Знам — каза той. — Някакво влечуго от СВС се обажда осем пъти по телефона. — Той отпи нещо от една сплескана чаша. — Ще пиеш ли един коктейл Уайлд Търки?
— Защо са звънели на теб?
— Щото името ми е на гърба на „Кралете на съня“.
— Не съм го видял още.
— Тя опита ли се да ти се обади вече?
— Не.
— Ще го направи.
— Рубин, тя е мъртва. Те вече са я кремирали.
— Знам — каза той. — Но тя ще ти се обади.
Къде е краят на гоми и началото на света? Японците преди един век бяха вече излезли от пространството гоми около Токио, така че те се явиха с план за създаване на пространство извън гоми. До 1969 година те си бяха построили един малък остров в залива на Токио, извън гоми и го бяха нарекли Дрийм Айлънд. Но градът продължаваше да изхвърля своите 9000 тона дневно, затова те решиха да построят Ню Дрийм Айлънд и днес те координират целия процес, а от Тихия океан се появяват нови Нипони. Рубин гледа това по новините, без да каже нито дума.
Той няма нищо против гоми. Това е неговата среда, въздухът, който диша, нещо, в което е плувал през целия си живот. Той кръстосва Грейтър Ван с едно разнебитено подобие на камион, направено от едно прастаро летищно возило на Мерцедес, чийто покрив бе провиснал под тежестта на търкалящия се гумен чувал, наполовина пълен с природен газ. Той търси неща с причудлива форма, очертани във въображението му от това, което му служи за муза. Той отнася в дома си все повече и повече гоми. Някои от тях все още годни. Някои от тях, като Лиз, човешки същества.
Срещнах Лиз на едно от събиранията на Рубин. Рубин организираше много събирания. На него самия изглежда никога не му доставяха удоволствие, но си бяха отлични събирания. Онази есен вече не можех да преброя случаите, когато се събуждах върху дебел слой засъхнала пяна от къркоренето на старинната еспресо машинка на Рубин — потъмнял бегемот1, над който бе поставен голям хромиран орел. Този шум безмилостно отекваше по вълнообразните стени на мястото, но беше и доста успокояващ. Имаше кафе. Животът продължаваше.
Първия път, когато я видях, беше в кухненската зона. Не можеше да се нарече точно кухня. Просто три хладилника, гореща плоча и повредена конвекторна фурна, която се бе появила тук като гоми. Лиз беше отворила хладилника с бира. От него се изливаше светлина и аз видях скулите й, улових онзи решителен вид на устните й, но видях също и как проблясна поликарбонът на китката й и ярката гладка рана там, където се допираше егзоскелетът. Бях прекалено пиян за да разсъждавам, да осъзная какво беше това, но със сигурност знаех, че това е извън партито. Така че постъпих така, както хората обикновено бяха постъпвали с Лиз, и погледнах встрани. Отидох и си взех вино от бара до фурната, без да я погледна.
Но тя ме намери отново. Приближи се до мен два часа по-късно, като се поклащаше между телата и натуриите с онази ужасна походка, програмирана в егзоскелета. Разбрах какво беше това тогава, докато я наблюдавах как се владее. Беше твърде объркана в този момент, за да наведе глава, да избяга, да промърмори някакво извинение и да се махне. Бях закован на място с ръка около кръста на едно момиче, което не познавах. Докато Лиз се придвижваше — биваше придвижвана, с онази комична грациозност право към мен, очите й горяха като омагьосани. Изпаднало в няма паника, момичето се изви и изскубна от мен при вида й. Лиз застана точно пред мен, подпряна в своята тънка като молив поликарбонова стойка. Погледнах в онези очи и сякаш чух цялата й същност да надава вой, един невероятно пронизителен писък, докато магията разтваряше всеки кръг на съзнанието й.
— Заведи ме у дома — каза тя и думите й ме удариха сякаш с камшик. Струва ми се, че поклатих глава.
— Заведи ме у дома. — Съществуваха степени на болката, съвсем недоловими, и на нечувана жестокост. И тогава разбрах, че досега никой не ме беше мразил толкова силно и дълбоко, както това изхабено малко момиче ме мразеше сега, мразеше ме за начина, по който я бях погледнал, а след това извърнал поглед до бирения хладилник на Рубин.
Така че — ако това е думата — аз извърших едно от онези неща, които правим, без да знаем защо, независимо че нещо вътре в тебе знае, че никога не би постъпил по друг начин.
Отведох я вкъщи.
Държа две стаи в една стара съборетина на ъгъла на Четвърта и МакДоналд, десети етаж. Асансьорите обикновено работят, а ако седнеш на релсата на терасата и се облегнеш назад, като се придържаш за ръба на съседната сграда, можеш да видиш един малък вертикален отрязък от морето и планината.