– Прекрасно - Питър излезе през портата и я затвори след себе си, като спусна резето. - До вторник.
– Приятна игра. И благодаря, че дойде.
ЛЮСИ
В понеделник сутринта, когато се спусна от гнездото си на тавана, Люси видя от площадката на първия етаж, че вратата на стаята на Кери е затворена. Отначало си помисли, че Кери се е успала, и се чудеше дали да не я събуди, но после, слава Богу, реши да я остави.
На долния етаж завари само Оскар и Елфрида, които закусваха. Тази сутрин Оскар ядеше наденички и Люси се надяваше да има и за нея. Наденичките за закуска бяха част от нейната представа за блаженство.
– Люси! - Когато тя се появи на вратата, той остави чашата с кафето на масата и се усмихна: - Как си днес?
– Добре съм, но къде е Кери?
– Кери не се чувства добре. - Елфрида стана от масата, да вземе наденичките за Люси от котлона. - Не мисля, че има грип, но не може и не може да се пребори с тази ужасна настинка. Две или три наденички искаш?
– Три, моля, ако има достатъчно. В леглото ли е още?
– Да, отидох да я видя, но тя каза, че цяла нощ е кашляла и не е успяла да спи, което я беше изтощило много. Занесох й чаша чай, но не иска да хапне нищо. Когато здравният пункт отвори в девет, ще се обадя на доктор Синклър, да го попитам дали не може да дойде да я види.
– Той прави ли домашни посещения?
Люси седна и почна да яде наденичките си.
– В Лондон лекарите никога не правят посещения по домовете. Трябва да отидеш да седиш в чакалнята с всички други болни. Баба винаги казва, че след това си по-болен от преди. Мислиш ли, че ще се оправи? Имам предвид Кери. Трябва да се оправи за Коледа.
– Ще видим какво ще каже доктор Синклър.
– Може ли да отида да я видя?
– По-добре недей, докато не разберем какво й е. Може да е много заразно и тогава цялата да се обринеш. Или да имаш гнойни циреи. Като горкия Йов.
Люси си хапваше наденичките, които бяха превъзходни, и Елфрида й наля чаша кафе.
– Много неприятно, защото бяхме решили да отидем на дълга разходка по брега тази сутрин с Хорацио - каза Люси.
– Това не пречи да отидеш.
– Ти ще дойдеш ли, Оскар?
– Тази сутрин няма да мога. Имам да пиша доста писма, после трябва да се подстрижа. След това трябва да поръчам две книги в книжарницата и да взема месото от месарницата.
– Разбирам. - Беше трудно да не прозвучи разочарована.
Той се усмихна:
– Можеш да отидеш сама. Вземи Хорацио със себе си. Той ще те пази. Можеш да си самотната откривателка.
Лицето на Люси се проясни.
– Наистина ли?
– Разбира се.
Тя размишляваше върху тази неочаквана свобода, докато се хранеше, и установи, че всъщност й допадаше идеята да се разхожда сама с кучето. По разбираеми причини не й разрешаваха да излиза сама на дълги разходки из Лондон и ако имаше някаква уговорка с Ема, майка й винаги трябваше да знае къде отива и кога ще се върне. Но тук, в Крийгън, такава предпазливост очевидно беше излишна. Елфрида и Оскар дори не заключваха предната врата. В града колите и камионите караха много внимателно и хората, излезли на пазар, често вървяха по средата на улицата, като се спираха от време на време да си поговорят, а по улиците и тротоарите сякаш винаги имаше деца без придружител, които караха скейтборд или се събираха на групички. В деня, в който Оскар я заведе чак до брега, тя видя младежи да се катерят по скалите, да карат колело, без наоколо да се виждат възрастни. Що се отнасяше до подозрителни мъже в дъждобрани, до пияници или наркомани, те явно просто не съществуваха в този здравословен климат. Може би подобно на микробите и плесента не можеха да виреят в студеното време.
Задната врата се отвори и се затвори.
– Госпожа Снид - каза Оскар.
И само след миг тя нахлу при тях в кухнята в розов анцуг и ослепителни маратонки.
– О, пак е ужасно времето! - каза. - Сиви облаци. Мисля, че ще вали сняг. - И тя погледна към Люси. - Ехо, здравей? Дойдохте на гости ли? Къде е леля ти?
Главата й беше покрита със ситни сиви къдрици. Носеше розови стъклени обици, които подхождаха на анцуга.
– В леглото е. Не се чувства добре.
– О, лоша работа. Лекарят прегледа ли я?
– Елфрида ще му се обади и ще го помоли да дойде.
– Ясно. - И госпожа Снид погледна към Елфрида. - Само как се променят нещата. Искам да кажа, че си имате и болен. Пък току-що пристигна. Лош късмет. Ти си Люси, нали? Госпожа Фипс ми е разказвала за теб. Хареса ли ти стаята? Забавлявахме се, докато я приготвяхме за теб. Преди това беше един празен стар таван.
– Изпийте чаша чай, госпожо Снид - покани я Елфрида.