– Има и по-лоши неща. Малката ми сестра се казва Клода. И тя не си харесва името. Иска да се казва Трейси Шарлийн.
Този път Люси се засмя.
– Беше ли в църквата вчера? - попита той.
– Да, но не те видях, сигурно защото имаше много хора. Исках да видя светлините запалени, как светят от тавана. Беше много красиво. Елфрида бе с мен. Кери щеше да дойде също. Леля ми. Но е настинала и остана вкъщи. Тази сутрин дойде лекарят да я прегледа и каза, че трябва да пази леглото. Не че е нещо сериозно. Просто трябва да си почива. Иначе щеше да дойде с мен и кучетата нямаше да се сдавят.
– Няма нищо по-ужасно от това да се сдавят кучета. Но нямаше да можеш да направиш нищо, за да ги спреш.
Това я утеши.
– На игрището за голф ли работиш?
– Засега да. Сега започва свободната ми година. Матурите ми бяха през юли и догодина отивам в университета в Дъръм. Цяло лято носех стиковете на американски туристи. Беше много печеливша работа, но всички си тръгнаха, така че сега помагам на главния озеленител.
– Какво ще правиш след това?
– Искам да отида в Непал. Да си намеря работа там, да преподавам в някое училище.
Люси беше очарована.
– Какво ще преподаваш?
– Ще ги уча да четат и да пишат, предполагам. Само малките класове. И смятане. И футбол.
Тя се размисли.
– Аз се страхувам от моята свободна година.
– На колко си години?
– На четиринайсет.
– Имаш много време, за да правиш планове.
–Просто не искам да ходя на непознато и страшно място. Сам-сама.
– Страшно ли?
– Нали знаеш, с крокодили и революции.
Той се усмихна:
– Много телевизия си гледала.
– Може би просто ще си остана у дома.
– Къде живееш?
– В Лондон.
– Там ли ходиш на училище?
– Да. Целодневно училище.
– И дойде тук за Коледа?
–Дойдох с Кери. Живея с майка ми и баба ми. Майка ми ще ходи в Щатите за Коледа. Лети утре. А баба ми отива в Борнмъг. Затова с Кери дойдохме тук.
– Ами баща ти?
– Родителите ми са разведени. Не го виждам много.
– Неприятно.
Люси вдигна рамене:
– Понася се.
– Майка ми каза да ти предложа стария си телевизор. Искаш ли го?
– Имаш ли такъв?
– Разбира се.
– Би било много мило, но се справям доста добре и без телевизор
– Ще го намеря.
Известно време тракторът подскачаше нагоре-надолу. После той каза:
– Май ще идвате утре вечер на гости. В седем часа ще има забава в училищния салон. Ние с Клода ще бъдем там. Искаш ли да дойдеш с нас?
– Каква забава?
– Танцова.
Люси изведнъж се притесни. Мразеше танците, никога не можеше да запомни кога е наред десният и кога левият крак. Беше ходила на партита, но никога на танцова забава. И на партитата обикновено потъваше в мълчание от смущение.
– Не знам - каза тя.
– Какво не знаеш?
– Дали ми се ходи на танцова забава.
– Защо не? Ще бъдат само ученици, ще репетират националния танц рил за новогодишните забави. Ще бъде весело.
Рил.
– Не знам как се танцува рил. Не знам стъпките.
– Значи е време да се научиш.
Тя още се колебаеше, но тогава той се обърна към нея и й се усмихна приятелски и окуражително. И за свое собствено учудване тя каза:
–Добре. Да. Благодаря. Трябва ли... трябва ли да се облека официално?
– За Бога, не. Дънки и маратонки.
Докато говореха, навън ставаше все по-тъмно и по-тъмно. Вече падаха първите огромни бели снежинки. Спускаха се от натежалото небе върху трактора, като се трупаха по предното стъкло. Рори пусна чистачките.
– Чудех се кога ще започне да вали - каза. Виждаха се натежалите със сняг облаци, които идваха от север. - Слушах прогнозата днес сутринта и казаха, че ще паднат обилни снеговалежи.
– Снежна ли ще е тази Коледа?
– Иска ли ти се?
– Никога не съм имала снежна Коледа.
– Хубаво е за шейни. Но означава много работа за работниците по пътищата и за снегорините.
Пътешествието им свърши - вече се бяха изкачили по склона, където се намираше клубът. На паркинга Рори обърна трактора, изключи двигателя, отвори вратата и слезе.
– Ще можеш ли да се оправиш?
Снегът мокреше косата му и дебелото му палто. Люси също слезе от кабината, а той вдигна Хорацио и го пусна на земята. Хорацио се изтръска и дори размаха пухкавата си опашка. Снегът се сипеше наоколо, а земята под краката им вече беше ледена и покрита с хрупкащи снежинки. Люси усети как една снежинка падна върху носа й, и я избърса. Тя извади повода от джоба си и Рори го закачи за нашийника на Хорацио.
– Добре тогава. - Той й се усмихна. - Прибирайте се.
– Благодаря ти много.
– Ще се видим утре вечер.