– До утре.
Тя тръгна надолу по хълма под падащия сняг. Хорацио смело накуцваше до нея. Рори й бе казал, че трябва да го изкъпе с антисептичен сапун и може би да отидат на ветеринар. Надяваше се Елфрида да не се разсърди много, И все пак бе почти сигурна, че няма да се разсърди. Щеше да разбере, че Люси не е виновна. Тя чу зад себе си трактора и се обърна да помаха, но при този силен снеговалеж Рори едва ли можеше да я види.
Тя продължи по пътя си, развълнувана от преживените емоции. Беше забележителна разходка. Дълго ходене, сдавяне на кучета, возене с трактор и покана за танци. Нямаше търпение да стигне до вкъщи и да разкаже всичко на Оскар и Елфрида.
ЕЛФРИДА
Елфрида почувства огромно успокоение, когато чу предната врата да се отваря, а едновременно с това и гласа на Люси. Беше почти пладне, но бе паднал мрак и светът отвъд кухненския прозорец беше затрупан от сняг. Когато снегът започна да вали на парцали от сивото небе, тя се притесни за Люси, обвинявайки се, че е толкова безотговорна, щом като е оставила детето да излезе само, и започна да си представя всякакви ужасии. Оскар седеше горе край камината и не изглеждаше толкова обезпокоен. Той четеше вестник и всеки път, когато Елфрида забързано тръгваше да погледне през прозореца, я уверяваше, че момичето е разумно, че е с кучето, че не е добре за нея да я глезят цял живот.
Елфрида знаеше, че всичко това е вярно. Затова се върна в кухнята, за да приготви нещо за обяд. Белеше картофи, но бе наострила слух като куче. Когато чу Люси да влиза в коридора и да я вика, остави картофите и се завтече да я посрещне, като бършеше ръцете си в кухненската престилка. Люси и Хорацио стояха на постелката, и двамата покрити със сняг, готови да разкажат за страшните си преживелици.
Разказът започна в топлата кухня, докато Люси си сваляше палтото, шапката и ботушите.
–Това ужасно куче - ротвайлер, нямаше повод, но нападна Хорацио и го ухапа, а после се появи тракторът с Рори Кенеди. И той беше страшно смел, и се скараха ужасно със собственичката на ротвайлера. Крещяха си един на друг. Тя си тръгна бясна. После Рори Кенеди ни докара до клуба за голф с трактора си и заваля сняг. И, о, Елфрида, съжалявам, не успях да предотвратя това. Горкият Хорацио беше изпохапан и ранен. Рори каза, че трябва да го изкъпем за дезинфекция и може би да го заведем на ветеринар. Имаме ли антисептичен сапун? Ако не, мога да отида до аптеката, да купя. Беше толкова страшно. Мислех, че ротвайлерът ще убие Хорацио.
Очевидно бе много разтревожена заради случилото се, но беше и много развълнувана от това, че приключението бе завършило успешно и беше довела Хорацио у дома жив. Бузите й бяха румени, очите й светеха. Беше сладко дете, разбира се, но и много сериозно, а кротостта просто не пасваше на едно четиринайсетгодишно момиче. Тази промяна вдъхваше надежда и Елфрида забрави за притесненията си, като разбра, правилно изпратила Люси сам-сама навън.
Що се отнася до Хорацио, той седеше на пода и се самосъжаляваше.
– Какво стана, Хорацио? - попита го Елфрида. - Нападна те свирепо куче ли?
– Наистина, той лаеше - трябваше да признае Люси, - но не много.
– Само глупави кучета лаят по ротвайлери.
Елфрида се качи на горния етаж, да вземе бутилка с детол, а Люси напълни с топла вода голямата керамична мивка в мокрото помещение и сложи Хорацио вътре. Така снегът, който беше полепнал по лапите и гърдите му, се стопи. Нямаха душ на мивката, но Елфрида намери една стара кана и започна да полива с миришещата на болница вода гърба, краката и врата на кучето.
Той беше вир-вода и страдаше мълчаливо, но накрая Елфрида установи, че няма сериозни рани, а само някои ухапвания, които щяха да зараснат сами. Беше ударен сериозно в корема и едното му ухо бе разкъсано, но като цяло се беше отървал от боя без трайни последствия.
Люси въздъхна с облекчение.
– Значи няма да се налага да го водим на ветеринар?
– Не мисля, че ще се наложи. По-добре. Дори не знам къде точно е най-близкият ветеринар, пък и нямаше да можем да отидем с кола в този сняг - тя изсипа водата, извади Хорацио от мивката и го занесе в кухнята, увит като бедуин в дебела чиста хавлия. Нежно го избърса, като го потупваше. - Сега имаме двама болни. Може би трябва да сложим табела „Клиника Естейт Хаус“.
Люси се почувства виновна.
– Колко ужасно. Забравих за Кери. Още ли спи?
– Предполагам. Нищо не съм чула от стаята й.
– Къде е Оскар?
– Във всекидневната.
– Трябва да отида да му разкажа всичко, което се случи.
– Той ще бъде възхитен. Но, скъпа, дънките ти са целите мокри. Мисля, че първо трябва да отидеш да си сложиш сухи дрехи. Донеси мокрите долу и ще ги закачим на простора.