– Може. Ще видим.
– Ще се видим ли преди Нова година?
– Непременно. Ще ти се обадя. Ще поддържаме връзка.
– Радвам се, че се запознахме.
– За мен бе удоволствие, Фъргюс.
Разделиха се, като си подадоха ръце. Фъргюс се отдалечи пеша по дългата тясна улица, покрита с тежки снежинки, като оставяше пресни следи по снега. Сам го изпрати с поглед, след което се качи и големия си автомобил и затръшна вратата. Бръкна в джоба на палтото си за ключа на колата и извади два ключа. Единият беше за колата, а големият старомоден ключ с прикачен към него етикет беше за Естейт Хаус на Хю Маклелън.
За момент Сам се поколеба. Срещата не беше лесна, костваше му много сили да я проведе, но беше приключила благополучни и сега той бе по-скоро въодушевен, отколкото изморен. Щеше да е хубаво да се прибере в хотела, да вземе вана и да се почерпи с бара, след което да отиде да вечеря. От друга страна обаче, тъй като беше толкова близо до Крийгън, си заслужаваше да направи малкото отклонение до градчето и да го огледа, да се ориентира, да открие къщата на Хю. Нямаше нужда да влиза. Само да види как изглежда, да прецени какви са възможностите, да реши дали си струва да дойде отново да я огледа, за да я купи.
Тъй като се двоумеше, накрая реши да хвърли монета. Ези - да тръгне направо за Инвърнес. Тура - да потегли за Крийгън. Намери монета от десет пенса и я подхвърли във въздуха - падна се тура, Той сложи монетата и ключа от Естейт Хаус на сигурно място над таблото, запали колата и включи светлините.
Дългите силни светлини танцуваха заедно с падащите снежинки,
Той имаше чувството, че го очаква приключение.
Крийгън, започва се.
Колкото и странно да беше, движението по пътя бе доста натоварено. Множество тежки превозни средства се движеха на север, проправяйки си път през снега с чистачки, които работеха с пълна пара Огромни камиони, натоварени с дърва, петролоносачи и камиони за превозване на добитък. Шофьори, които се прибираха с автомобилите си от работа в края на деня. Трактор със сигнална лампа, която мигаше като звезда. Сам кара зад него почти километър и успя отново да набере скорост едва когато най-накрая тракторът зави в една ферма.
Снегът изведнъж спря. Бе го прогонил вятърът. Показаха се късче ясно небе и сърпът на месечината. Той мина по дълъг мост над един залив и след няколко километра фаровете му осветиха табела със следния надпис:
ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ ЗА КРИЙГЪН, 1 КМ
Той зави и тесният път започна да криволичи покрай бреговете на морския залив. Беше времето между прилива и отлива и той видя черния блясък на морето, а крайбрежието беше покрито със сняг, което създаваше впечатлението за нещо вълшебно, свръхестествено. От малка къща в далечината на брега идваше миниатюрна светлина. След малко пътят зави надясно, той премина един хълм с иглолистни дървета и под него се разкри долина, като в дъното й проблеснаха светлините на малко градче.
Небето потъмня и отново заваля сняг. Той влезе в града по широк трилентов път и на светлината на уличните лампи видя църквата и площада със старото гробище с каменния зид. Представи си коледни картички. Липсваше само дамата с кринолин, която носеше коледни подаръци. Караше съвсем бавно покрай църквата, като се оглеждаше наоколо, чудейки се коя ли е празната къща на Хю Маклелън. След като направи пълен кръг, без да открие такава къща, реши да попита някого и спря в края на шосето. Видя мъж и жена, които приближаваха - хванати под ръка, те носеха няколко чанти и кошници. Той смъкна прозореца.
– Извинете.
Те спряха.
– Кажете - каза мъжът услужливо.
– Търся Естейт Хаус.
– Тук е. - И развеселен, мъжът се усмихна. - Зад вас. - И той посочи с глава къщата зад него.
– О, добре. Благодаря.
– Моля! - И те продължиха по пътя си.
– Лека вечер! - извика Сам.
– Довиждане.
Те си тръгнаха, а той седеше в колата и гледаше към къщата, която беше забелязал, но я бе подминал, защото знаеше, че нямаше начин да е къщата на Хю. Хю му бе казал, че къщата е празна - че никой не живее в нея. А в тази къща прозорците светеха зад прилежно спуснати завеси.
Сам си каза, че сигурно трябва просто да си продължи по пътя. Да зареже тази работа. Все едно са го пратили за зелен хайвер. Но загадките не му допадаха, а и знаеше, че нещо ще го гложди, ако не разбере какво става. Посегна към ключа, изгаси фаровете и излезе от колата. Стигна до тежката порта от ковано желязо и се насочи към предната врата. На нея имаше звънец и след като го натисна, чу звука му някъде от дълбините на къщата.
Той зачака, а снегът се сипеше във врата му. След малко отново натисна звънеца. Изведнъж светна външната лампа, която го освети като прожектор. Чуха се стъпки и вратата се отвори.