Той не знаеше кого или какво да очаква. Може би възрастна жена с престилка? Или мъж с пуловер с V-образно деколте, по домашни чехли, подразнен, че са го обезпокоили по време на любимото му телевизионно предаване? Изобщо не предполагаше, че ще му отвори високо слабо момиче по дънки и дебел пуловер. Тя изглеждаше доста добре и щеше да събере доста погледи по „Пето Авеню“.
Двамата се гледаха известно време. После тя каза без особено въодушевление:
– Кажете.
– Извинете. Това Естейт Хаус ли е?
– Да.
– Естейт Хаус на Хю Маклелън?
– Не. Естейт Хаус на Оскар Блъндъл.
Потънал в сняг, мокър и зъзнещ, осветен като от прожектор. Сам вдигна големия ключ с прикаченото към него картонче и каза
– Сигурно съм се объркал.
Тя погледна ключа. После направи крачка назад и отвори широко вратата.
– Мисля - каза, - че ще е най-добре да влезете вътре.
КЕРИ
Тази сутрин, както беше обещал, лекарят се отби в Естейт Хаус. Лицето му беше зачервено от студа, а палтото му от туид беше мокро от току-що навалелия сняг и миришеше на торф. Той донесе книгата за птици за Люси и й я даде, след това изкачи стълбите - по две наведнъж, защото беше мъж, който нямаше време за губене, - за да види как е болната. Кери седеше в леглото, облегната на възглавницата. Каза му, че е много по-добре, че е спала добре през нощта и че се чувства като нов човек. Но от предпазливост той препоръча тя да остане още един ден на легло. Кери знаеше, че ако се възпротиви, това би предизвикало спор с Елфрида, затова се предаде.
Когато лекарят си тръгна също така внезапно, както и пристигна, Елфрида се качи по стълбите и подаде глава през вратата.
– Какво каза?
– Че съм добре, но трябва да остана в леглото още един ден. Съжалявам.
– За какво съжаляваш?
– Че ви причинявам такива главоболия.
– Не бъди глупава. Не причиняваш главоболия. Искаш ли термофор?
– Не, достатъчно топло е.
– Жалко, че ще изпуснеш малкото ни парти довечера. Със семейство Кенеди. Но ще се запознаеш с тях друг път. А аз доста се вълнувам. Глупаво е, но за пръв път с Оскар излизаме някъде. Е, веднъж обядвахме в кръчмата, но това не се брои.
– Аз ще остана и ще се наглеждам вечерята.
– Няма много за наглеждане. Приготвила съм риба с ориз и ще я пъхна във фурната. Ако няма да я ядем довечера, ще я обядваме утре. Няма проблем.
– Елфрида, много готварски книги си чела.
– За Бога, не.
Часовете минаваха. През прозореца Кери можеше да види какво е времето навън, и се радваше, че не се налага да излиза. Снегът ту валеше, ту спираше. Небето беше сиво. От време на време се чуваше слабото свистене на вятъра край стените на старата къща Беше й уютно. Спомни си как боледуваше като дете, как беше в леглото си, а другите продължаваха с ежедневните дейности, без тя да трябва да участва в тях по някакъв начин. Звъняха телефони друг трябваше да тича да вдигне. Чуваха се стъпки. Зад затворени те врати се обаждаха гласове и други им отговаряха. Отваряха се и се затваряха врати. Чу Оскар да се качва по стълбите и после да слиза. Знаеше, че пълни кошници с дърва за камината. Към обед усети миризма на готвено. На пържен лук или може би от тенджера с вряща супа. Отдавна беше забравила лукса на това да се поглези, да се излежава и да няма грижа за каквото и да било.
Люси често я навестяваше.
– Кери, виж, не е ли много мил доктор Синклър? Зае ми книгата си за птици, та другия път, когато отида на брега, да им знам имената.
– Колко мило.
– Не бих имала нищо против да имам такъв лекар в Лондон. Нашият е ужасно неучтив и вечно го чакаш. - Тя сложи книгата настрана. - Кери, не знам какво да облека довечера. За танците.
В момента изглеждаше по-заета с онова, което щеше да стана вечерта, отколкото с имената на морските птици.
– Какви са вариантите?
– Ами новите дънки, но с тях ще ми е малко топло да танцувам. И старите, които са чисти и Елфрида ми ги изглади. Или смяташ, че ще е по-добре да обуя новата миниполичка и черния чорапогащник"
– Рори каза ли нещо за облеклото?
– Дънки и маратонки.
– Тогава обуй дънки и маратонки. Старите ти чисти дънки и памучната жилетка на червени и бели райета. Много добре ти стои. Като французойка си. И все пак е по-добре да си по-леко облечена Запази миниполичката за Коледа.
– Коледа. Толкова е странно. Не си мисля много за Коледа, a тя е само след шест дни, пък и нито виждам някой да изглежда и поне малко обезпокоен, нито пък има приготовления. На този етап баба обикновено има мигрена и казва, че има толкова много неща, зa които да се погрижи.