Той поклати глава, победен от настоятелността й.
– Предполагам, че нищо повече.
– Може би четка за зъби?
– Имам в колата. И самобръсначка.
– И сигурно не спите с пижама. Така че няма други проблеми.
– Не - той се замисли за миг. - Но ако нямате нищо против, трябва да се обадя на още едно място.
– Разбира се. (Явно трябваше да се обади у дома, където и да беше това. Да обясни на жена си какво е станало.) Няма да е добре да се тревожат за вас.
Той извади отново мобилния си телефон и натисна бутончетата, за да набере номера. Кери се чудеше дали да не си намери извинение и да напусне стаята, защото не искаше да подслуша личния му разговор - мили думи, послания за децата. Но преди да успее тръгне, той вече се бе свързал и говореше с рецепцията на един хотел в Инвърнес.
– Само да ви уведомя, че няма да се върна тази вечер. Спря ме виелицата в Крийгън. Добре съм. Ще остана при приятели. Може би утре. Запазете стаята. Благодаря. Дочуване.
Разговорът приключи.
– Това ли беше? - попита Кери. - Няма ли да се обаждате повече?
Той прибра мобилния телефон в джоба на сакото си и поклати глава:
– Не.
– Добре. В такъв случай защо да не пийнете нещо?
– Ами много мило...
– Ще сляза до кухнята, да ви донеса нещо. Не държим поднос с напитки тук, защото няма маса за напитки. Избата на Оскар се състои от една полица в мокрото помещение.
– Нека дойда да ви помогна..
– Не, останете тук и се настанете удобно. Какво ще пиете? Има от всичко.
– Едно уиски.
– С газирана или с обикновена вода или с лед?
– Върху лед, моля.
– Добре, връщам се веднага.
Тя изтича по стълбите надолу, намери в миялното помещение поднос и върху него остави бутилката с уиски, напълни кофичката за лед, сложи една чаша и накрая бутилката вино. Занесе подноса горе, където завари госта не до огъня, а в срещуположната страна на стаята, взирайки се в малката картина на Елфрида. За тази цел беше извадил очила с рогови рамки, с които изглеждаше като учител. Когато Кери се появи, той ги свали.
– Каква хубава малка картина.
– Да, на Елфрида е. Донесе я от Хемпшър. Има я от години. На Дейвид Уилки. Казва, че е нейната застрахователна полица за деня, в който ще остане без пари и няма да иска да е скитница. Както виждате, в стаята няма други картини, така че тази малко се губи...
– Несъмнено е цяло съкровище. Нека да ви помогна.
Той пое подноса от ръцете й и го задържа, докато Кери правеше място на масата на Оскар, избутвайки настрани листове и папки. Тя каза:
– Ще ви оставя сам да си приготвите питието.
– А вие?
– Аз пия вино.
– Да ви налея ли още?
– Да, моля.
Тя седна във фотьойла и започна да го наблюдава. Харесваха й плавните движения на ръцете му. Погледнато обективно, беше толкова интересно, защото всичко това - появяването му, причината за идването му и причината за оставането му (лошото време), изглеждаше нагласено. Като сценарий. Като началото на филм, който можеше да се окаже тревожещ и дори ужасен.
Той прекоси стаята с чашите в ръка, подаде й виното и се върна на мястото си
– Наздраве - каза.
– Наздраве.
– Казахте, че сте имали настинка?
– Да, но немного тежка. Спах много и вече ми минава.
– На гости ли сте тук?
– Живея в Лондон. Имам малка племенничка. Доведох я на гости. Ще останем за Коледа и за Нова година.
– И тя ли отиде на парти?
– Да, а след това ще имат някаква танцова забава с останалите деца в града. Кой знае кога ще се прибере. Добре ли познавате областта?
– Не. Изобщо не я познавам. От Йоркшър. След това известно време живях в Лондон и после - шест години в Ню Йорк.
Кери се усмихна, защото беше права за акцента му.
– Ето защо използвахте този израз за леда.
– Точно така.
– С какво се занимавате?
– Работя в областта на вълненотекстилната индустрия... Работи за „Стърок и Суинфийлд“.
– Божичко! - Тя беше смаяна.
– Те купиха вълненотекстилната фабрика на баща ми в Йоркшър преди години и оттогава работя за тях.
– И в Ню Йорк ли?
– И в Ню Йорк.
– Тогава за вас сигурно това е огромна промяна, нали? Да дойдете да работите тук.
– Да - съгласи се той. - Нещо такова.
– Как се казва фабриката?
– „Мактагъртс“ в Бъкли.
– И е в опасност от ликвидация ли?
– He - каза той рязко, но после обясни поредицата от събития, които бяха довели до сегашното й състояние. И как въпреки героичните усилия на работниците едно природно бедствие, каквото е наводнението, бе довършило фабриката.