Елфрида не разбра нищо, но Оскар веднага схвана за какво стани дума.
– Питър Кенеди ми каза, че купуват „Мактагъртс“, но не знаех, че нещата вече са се задвижили.
– Не са се задвижили съвсем, но сме на път.
– Това е много добра новина.
– Надявам се.
– Кога ще потръгне всичко?
– Първо трябва да възстановим мястото.
Елфрида се намеси:
– Какво е станало?
– Имало е редица неприятности - обясни й Оскар - и наводнение, което е съсипало всичко. - Той се обърна отново към Сам: Отдавна ли сте в този бизнес?
– На практика цял живот. Баща ми имаше малка фабрика в Йоркшър.
– Слава Богу. А къде живеете? В Лондон ли?
– Там живеех. Но през последните шест години работех в Ню Йорк. През ноември ме извикаха отново в Лондон, за да поема този проект.
– Това означава ли, че ще се преместите в този край?
Кери се появи с още един поднос с бутилки и чаши. Сам стана, зa да й помогне, и мина известно време, докато двамата освободиха място върху масата на Оскар. Преместиха кофичката с лед и оставиха чашите на масата. Бутилката с вино беше още студена от хладилника и Сам внимателно отвори тапата, сипа вино на Елфрида и й го занесе.
– А за вас, господине?
– О... - Оскар изглеждаше доволен. Беше приятно да седиш до огъня и друг мъж да поеме задачата на домакин. - Уиски със сода би било прекрасно. Без лед.
Сам наля питието:
– Така добре ли е?
– Отлично.
Той доля чашата на Кери.
– Ами за вас? - попита Елфрида.
Сам каза, че е добре - още не бил допил втората си чаша, взе я от малката масичка до камината и се върна на стола си.
Кери каза:
– Докъде стигнахте?
– Моля?
– С обясненията.
– Чухме всичко за фабриката за вълна - каза Елфрида. - Нима има още нещо интересно?
– Ще останеш изненадана, Елфрида! - Тя беше отново във фотьойла, свила се като котка.
Елфрида чакаше.
– Изненадайте ме тогава.
Сам Хауърд продължи:
– Това е по-скоро лично и доста сложно. След като се върнах от Ню Йорк, отседнах в Лондон при стари приятели - Джейни и Нийл Филип, преди да дойда тук. Имат къща в Уондсуърт. Една вечер им дойде на гости стар познат на родителите на Джейни - Хю Маклелън.
Той направи пауза, може би нарочно, за да им остави време да се съвземат от изненадата. Което се стори на Елфрида като цяла вечност. Тогава Оскар каза:
– Хю? Не и братовчед ми Хю, нали?
– Мисля, че тъкмо за него говорим.
– Но Хю е в Барбадос.
– Не. Беше в Лондон. За да се види с приятели и да уреди различни бизнес дела, предполагам. Щеше да прекара Коледа и Нова година при някоя Моди Пийбоди в Южна Франция.
– Какво невероятно съвпадение.
– Говорихме си малко и после той разбра - мисля, че Джейни му каза, - че идвам тук в Бъкли, за да ръководя „Мактагъртс“. И тогава ме попита къде ще живея. Казах му, че не знам, но че ще намеря нещо. След което той извади от джоба си ключа за тази къща. Каза, че той притежава половината, а братовчед му - другата половина Но че той иска да я продаде.
Оскар каза:
– Значи аз ще бъда прецакан! - и Елфрида реши, че в такъв момент грубият език е допустим. - Само какъв шарлатанин! Винаги е бил. Защо, за Бога, първо не се свърза с мен?
– Длъжен съм да кажа в негова защита, че май се бил опитал да се свърже с вас по телефона. Живеете в Хемпшър, доколкото знам. Той се опитал да се обади в Хемпшър, но не успял да се свърже.
– Баща му... Хектор. Хектор знае къде съм, че съм отново тук, н Крийгън. Защо не му е казал?
– Не мисля, че се бе виждал с баща си. И нямаше намерение да се свързва с него, докато не се върне от Франция, преди да замине отново за Барбадос.
– Само какъв обрат на събитията! - каза Оскар, сломен от вероломството на братовчед си, и отпи огромна глътка уиски, размишлявайки за невероятността на ситуацията. - Защо изведнъж е решил да продава мястото? Караме така от години, делим си мижавия наем, изобщо не съм си представял, че може да иска да я продаде. Още повече без да го обсъди с мен.
– Според мен той има нужда от пари в брой.
– Не се и учудвам. Издръжката на три бивши съпруги сигурно му струва цяло състояние. Но той винаги е пилял парите. - След което се сети още нещо. - Сделката чрез агент ли става?
– Не. Той имаше намерение да отиде при „Хърст и Филдмор“ в деня, в който се срещнахме. Но реши, че частна продажба ще е по изгодна за него.
– Вие знаехте ли, че имам дял и аз?
– Да, той ми каза.
– И вие какво отговорихте?
– Че нищо не може да бъде уговорено, преди да си кажете думата вие.