Слабият лъч светлина падаше върху месинговата табла на леглото и тя блестеше като злато. Грамадният махагонов гардероб, лъскан седмично от госпожа Снид, бе издаден напред, а върху старомодната тоалетка бяха подредени снимките на Елфрида в сребърни рамки, ръчното й огледалце, задната част на което беше покрито със слонова кост, и шишенце с парфюм. Това беше нейната стая. Тяхната стая. Къщата на Оскар.
Тя се сети за многото събития тази вечер, повечето от които бяха неочаквани. Тя, Оскар, Сам и Кери най-после бяха седнали да вечерят в кухнята в девет часа, като яденето беше вече поизсъхнало, но като че ли на никого не му направи впечатление. Към него имаше грах (беше замразен, от камерата на стария хладилник), а за десерт - праскови със сметана. Оскар бе отворил бутилка бяло вино, а след като го изпиха, отвори още една. Вече бяха стигнали до кафето, когато от танцовата забава се върнаха Люси и Рори Кенеди - и двамата зачервили бузи от подскачане или може би от разходката в студа от училищния салон.
Люси изглеждаше малко изненадана, когато видя още един човек на масата, но я представиха на Сам и й обясниха обстоятелствата, при които се беше оказал при тях. Всичко това й напрани силно впечатление.
– Искате да кажете, че виелицата ви довя тук? - попита тя неуверено.
– Така изглежда - каза Сам.
– Толкова е вълнуващо. Като роман на Агата Кристи. Утре някой от нас може да е мъртъв.
– Но няма да съм го убил аз.
– Тогава Оскар. Оскар, ти трябва да си убиецът. Ще дебнеш наоколо през нощта с нож или въже, с което бесиш жертвите си. А на сутринта никой няма да знае, че си бил ти, ще дойде полицията и един страшно умен детектив.
– Защо да трябва аз да съм убиецът? - запротестира Оскар.
– Защото си най-милият от компанията и обикновено убиецът е човекът, който буди най-малко подозрение. Трябва да си ти.
След това Оскар попита как е минала танцовата забава в училищния салон. Изглежда, че Люси наистина се бе забавлявала, беше танцувала всички танци, с изключение на един ужасно труден, който се наричаше „Графът и графинята на Единбург“ и за който се искаха повече упражнения. Имало жива музика и лимонада зa танцьорите, в случай че загреели и ожаднеели.
Кери се засмя:
– Рори, кой организира всичко това?
– Директорът и едно-две момчета от горните класове. Хубаво беше. Всички дойдоха. Дори малките деца.
Оскар предложи бира на Рори, но той каза, че предпочита топъл шоколад. Люси също искаше топъл шоколад и каза, че тя ще го приготви за двамата. Направиха място на масата, а те си издърпаха по един стол и се присъединиха към компанията, като пиеха топъл шоколад и ядяха бисквити от кутията на Елфрида.
Накрая Рори каза, че е време да се прибира, и стана. Сам го попита:
– Как е времето навън?
– Ами спря да вали, но дотам. Ще кажа на баща ми, че съм те срещнал. Ще му кажа и за „Мактагъртс“ и че нещата ще потръгнат отново. Той ще се зарадва.
– Нека не се радва прекалено. Ще отнеме известно време.
– Е - каза Рори философски, - все отнякъде трябва да се започне. Люси, ще се опитам да донеса този телевизор утре следобед. Всичко зависи от това, как са нещата на игрището за голф. Но предполагам, че няма да има много събития. Може да има спускане с шейни. Ще ти кажа. Ще ти звънна.
Той излезе през задната врата, защото от там беше по-пряко за къщата им, и Люси го изпрати. Тя се върна усмихната в кухнята и после усмивката почти веднага премина в огромна прозявка.
Кери я прегърна.
– Уморена си. Отивай да си лягаш.
– Може ли първо да си взема гореща вана?
– Разбира се. Весело ли беше?
Люси я целуна.
– Беше върхът.
Докато Оскар и Сам си пиеха кафето с бренди, което Оскар като по чудо намери в своята миниизба, Кери и Елфрида измиха чиниите и се качиха да претършуват шкафа със спално бельо на госпожа Снид, за да приготвят за Сам единственото останало свободно легло. Намериха чаршафи и калъфки за възглавници, хавлия и допълнително одеяло, в случай че му станеше студено. Кери огледа гардероба, който, с изключение на две закачалки, беше съвсем празен и от който се носеше силната миризма на препарат за молци. Елфрида отиде отново до шкафа и се върна с пера за прах и тясна ленена покривка с дантела. След като почистиха набързо, сложи покривката върху скрина. Кери нагласи и нави часовника до леглото.