Както и да е, пихме топъл шоколад и ядохме бисквити, а след това Рори си тръгна. Но каза, че днес ще донесе телевизора за моята стая. Не че ми трябва, тук постоянно се случват толкова много неща и не мисля, че ще ми остане време да гледам телевизия.
Най-хубавото е, че знам, че ще продължават да се случват неща. Никога не съм се чувствала така досега. Когато в Лондон стане нещо специално и свърши, това е, няма повече, а тук всеки Божи ден има нови изненади.
Сега май ще е най-добре да се облека и да сляза за закуска. От долу се носи миризма на бекон и ми възбужда апетита.
ЕЛФРИДА
Както винаги сутринта Елфрида слезе първа долу. На площадката на стълбите тя дръпна завеските (величествени и леко овехтели), които беше купила от пазара в Бъкли, и погледна навън, за да види какъв е денят. И по-точно нощта, тъй като още бе тъмно. Снегът беше спрял и на светлината на уличната лампа се виждаше градината, в която всякакви форми бяха заличени. Дърветата се бяха огънали под тежестта на снега, а храстите, покрити със снежни калпаци, бяха загубили самоличността си. Всичко бе неподвижно и тихо.
Тя продължи надолу по стълбите и влезе в кухнята. Хорацио изглежда беше започнал да се възстановява. Когато тя отвори вратата, той се изниза от коша си и дойде да я поздрави, махайки пухкавата си опашка. Тя го погали и те си размениха няколко думи, след което си отвори задната врата и той излезе навън. Когато се върна, по муцуната му се четеше възмущение. Не беше очаквал такова неудобство особено в деликатното състояние, в което се намираше.
Върна се в коша и се начумери.
Елфрида се зае със закуската. Сложи масата, направи кафето, намери бекона. Беше последният, затова и трябваше да се купи още. Всъщност бе време да се замисли за храната за Коледа. Всеки ден го отлагаше, но вече оставаше толкова малко време, че продуктите в магазините сигурно щяха да бъдат изкупени и нямаше да намери дори и плодов пай. Взе стар плик и молив и докато бъркаше бекона, започна да съставя списъка за пазаруване. Написа „бекон“. После - „мандарини“. Накрая реши да не пише нищо повече докато не изпие първата чаша кафе.
Тя си пиеше кафето, когато вратата на кухнята се отвори и се появи Сам Хауърд. Елфрида беше с карираните си панталони и тъмносинята жилетка с овце, които пасяха по цялата жилетка, а Сам пак бе с официалния си костюм, защото, разбира се, нямаше какво друго да облече. Той изглеждаше малко не на място и първата мисъл на Елфрида беше как да му помогне.
– Ще ти дам пуловер - каза тя.
– Явно изглеждам точно така, както се чувствам. С прекалено официално облекло.
– Съвсем не. Изглеждаш много добре. Малко като президент, който ще държи реч. Как спа?
– Много добре. Такива удобни легла си спомням от къщата на майка ми.
– Приготвила съм бекон за закуска.
– Усетих миризмата му.
– Ще ти изпържа яйце.
– Мога и аз. Много ме бива в това.
– Не и в най-хубавия си костюм. Ще се умиришеш. Отивам да ти намеря нещо по-неофициално.
Тя се качи горе. Оскар се бръснеше в банята, така че тя претършува скрина му и изрови приятно синьо вълнено поло. Когато се върна в кухнята, Сам беше по риза и прилежно си пържеше яйце. Тя му подхвърли пуловера.
– Студено е за по риза.
Той го улови и започна да го облича - главата му се подаде от яката като глава на плувец, който излиза от дълбокото.
– Така е много по-добре - му каза Елфрида. - Сега вече можеш да се отпуснеш.
Сам изпържи яйцето и го сложи в чинията, като добави и няколко лентички бекон. Елфрида сложи още филийки в новия тостер, после му наля кафе. Двамата седнаха на масата и се почувстваха много уютно. Те заговориха едновременно:
– Снегът спря...
– Толкова ми е неудобно заради вчера...
И спряха, за да се изчакат. Елфрида каза:
– И защо да се чувстваш неудобно? Изобщо не ни затрудни. Всичко, което направихме, беше да те нагостим с поизсушило се ядене и да ти сложим чаршафите на леглото.
– Нямах предвид точно това, макар че беше много мило от ваша страна. Имах предвид как нахлух с ключа от къщата ви и съобщих, че идвам да я купя. Лежах буден през нощта, изтръпнал от неудобство само при мисълта за това. Искрено се надявам да не съм обидил или наранил Оскар.
– Оскар не е такъв човек. За момент се разсърди, но на Хю, не на Вас. И трябва да призная, че Хю наистина се държи подло. Но според Оскар никога не се е държал иначе. Аз не мога да кажа, защото не съм го виждала никога. На теб допадна ли ти? Хю имам предвид.
– Не съвсем. Много е мазен. Донякъде старомоден. Все си гледаше вратовръзката.