Той не каза нищо и тя се зачуди дали не беше прекалила както винаги и не бе станала смешна.
– О, Сам, разбира се, че ще постъпиш, както искаш. В крайна сметка само това е от значение.
– Ти си най-гостоприемният и щедър човек, когото съм срещал някога - каза той. - Ще ти кажа какво ще направя. Ще се обадя да се информирам за пътната обстановка. Ако пътищата са проходими, ще се върна в Инвърнес и няма да ви се пречкам. Наистина имам много работа. Но ако са непроходими, ще приема с огромна благодарност поканата.
– О, добре, ще се моля да има виелици. Ще направя молебен за сняг.
– Ами Оскар какво ще каже?
– Ще каже „прекрасно“ и ще отиде да си чете вестника.
Сам издърпа ръкава на пуловера на Оскар и погледна красивия си ролекс.
– Наближава девет часа - каза. - Ако нямаш нищо против, ще се оттегля в стаята и ще започна да звъня по мобилния си телефон.
– Защо не? Но първо ще изпиеш още едно кафе.
Следващата беше Кери.
– Къде са всички? Стори ми се, че чух гласове.
–Може. Сам беше тук. Но си отиде в стаята, да проведе няколко телефонни разговора.
– Натрупало е невероятно много сняг.
Кери си наля кафе и сложи хляб в тостера. Взе ивица бекон с пръсти и я изяде. После седна и видя стария плик, върху който Елфрида беше започнала да съставя списъка за пазаруване.
– Какво е това? Бекон и мандарини. Май наистина ще има гуляй.
– Опитвах се да започна да се приготвям за Коледа. Просто трябва да се стегна и да се опитам да направя някакъв план. Досега се отлагах, а остават само четири дни.
– Защо не го оставиш на мен? Аз съм професионалист в организирането и най-много обичам да правя списъци. Къде може човек да напазарува наистина сериозно?
– Има един супермаркет от другата страна на моста, в Кингсфери. Сигурно сте минали покрай него, когато пристигнахте. Казва се „Прайсрайт“. Само не знам дали може да се стигне дотам в този сняг. Зависи дали ще е разчистен пътят. Ще разберем, когато Сам се обади да се информира за пътната обстановка.
– Звучи обнадеждаващо.
– В супермаркета може да се купи всичко - от суха храна за кучета до тор за розите. Само веднъж съм ходила там, защото, между нас казано, преди не ни трябваше кой знае какво количество храма Сега обаче ще имаме нужда от по-сериозни запаси.
– Сам ще се връща ли в Инвърнес?
– Зависи. Ако му е затрупан пътят, го поканих да остане. За празниците, както казват.
Изражението на Кери остана същото. Тя просто каза:
– В такъв случай сме петима в къщата... - И тя придърпа плика към себе си, взе молива и започна да пише. - Така. Ще имаме ли коледен пир?
– Да. Предполагам. Коледен обяд. Или вечеря?
– Вечеря, по-празнично е.
– В тази малка печка няма да може да се събере цяла пуйка.
– Тогава пиле. Две пилета.
Кери пишеше като луда. Пилета. Брюкселско зеле. Картофи. Карамфил за соса. Замразен грах. Моркови. Купища плодове. Maсло. Франзели. Кафяв сос. Канела на пръчки...
– А вино?
– Оскар ще иска да се погрижи за виното.
– Пушена сьомга?
– Обожавам я.
– И ядки, и другите му там работи. Ами пай?
– Можеш ли да купиш няколко? Не ме бива в печенето. Може да отбием номера, като ги удавим в бренди. Коледен сладкиш. Ще направя. Коледен пудинг.
–Да вземем ли и шунка? Страшно полезна е за деня на подаръците и сандвичите.
– Отлично. И голяма тенджера супа. Ще я приготвя аз.
И ето че като никога Елфрида се почувства ужасно способна и оправна. Супата беше неин специалитет - пилешки бульон и каквито зеленчуци й се намираха..
–Може би също чипс и нещо друго, ако решим да организираме парти.
– Парти ли?
– Защо не?
– И кого ще поканим?
– Ами... - Елфрида обмисли възможностите, които не бяха много
– Семейство Кенеди. Доктора и жена му. И любезния книжар с жена му. Бяха вчера у семейство Кенеди и двамата с Оскар си допаднаха страшно...
В този момент влезе Оскар - следващият поред.
– С кого сме си допаднали страшно?
– С книжаря.
– Казва се Рътли. Стивън Рътли. Съпругата му е Ан.