– Оценката не означава непременно, че трябва да я продадеш. Пък каквото и да решиш, наистина трябва да я застраховаш.
– Не мисля, че ще мога да си позволя застрахователната премия.
– Значи какво решаваш, да му се обадя ли?
– Да, обади му се и виж какво ще каже.
След като той излезе от стаята, Елфрида остана на пейката. Загледа се към другия край на стаята, там, където в средата на огромната стена самотно висеше малкото й съкровище. Беше част от живота й толкова години... Възрастната двойка, която седи до масата със семейната Библия. Мъжът бе толкова тържествено облечен, а тя беше важна с червената си рокля и копринения шал с цвят на нарцис. Имаха съсредоточени, мъдри и миловидни лица. Спокойствието им излъчваше достойнство и увереност. Дълго време бяха нейни другари, които й носеха утеха. Бяха я видели да минава през смутни и самотни времена. Тя беше много привързана към тях.
Но те не бяха толкова важни, колкото Оскар.
След пет минути Сам се върна и изглеждаше доволен от себе си.
– Готово! - И той отново се настани до нея.
– Говори ли с него? Със сър Джеймс Ърскин-Ърл?
– Да, няма проблеми. Той беше на телефона. И ще бъде в Кримгън днес следобед. Нещо във връзка с Възпоменанието за войната, Участва в някакъв комитет или нещо такова. Ще се отбие към четири часа да погледне картината. Звучеше заинтересуван от нея.
– О, Сам! - изведнъж Елфрида се развълнува. - Не съм сигурна, че ще мога да дочакам посещението му.
– Ще трябва да можеш.
– Ще го почерпим с чаша чай. Ще купя и бисквити. Как звучеше?
– Много сговорчив.
– Става... доста вълнуващо, нали?
– Може би.
– Да кажа ли на Оскар?
– На твое място бих му казал. Не би искала да започнеш да действаш тайно, нали?
– Не. Прав си. Благодаря ти, Сам, за помощта.
– За мен бе удоволствие. Това е най-малкото, което мога да направя. Нали каза, че Кери и Оскар ще ходят в Кингсфери на пазар, защо да не отида аз с нея, да й помогна да натовари количките и да донесем всичко тук?
Според Елфрида идеята бе прекрасна поради много причини.
– Отлично. Много си мил. Оскар ще бъде очарован. Той мрази да пазарува.
– Имам задни мисли. (Ставаше все по-добре.) Искам да си купя дрехи. Не мога да обикалям като манекен в шивашко ателие следващите пет дни. Мислиш ли, че в Кингсфери ще мога да намеря нещо подобаващо за един джентълмен? А и някоя аптека, защо то нямам паста за зъби.
Елфрида каза ентусиазирано:
– Разбира се! - Но се почувства леко разочарована, защото се надяваше, че задната му мисъл беше да бъде с Кери.
– И бих искал да купя вино за Оскар... Може би преди това трябва да го питам какви са предпочитанията му.
– Идеята е добра. По отношение на виното Оскар има доста твърди убеждения Той е безкомпромисен.
– И с право.
Навън времето се изясняваше и чайките, накацали по ръба на високия покрив, вдигаха врява. Те кръжаха около кулата, наслаждавайки се на свежия въздух. Елфрида обърна глава, за да ги погледа. Тя каза:
–От една страна, бих се радвала да купиш къщата. Тя притежава такова достойнство и е толкова стабилна - точно като за важен ръководител на компания. - И тя го погледна - облякъл синия пуловер на Оскар, и имаше чувството, че е с тях открай време. - Не е ли странно как се развиха нещата? Първо ти се появи с твоя ключ, после снегът започна да трупа. А сега всички сме тук. И е толкова приятно да сме отново заобиколени от млади и способни хора. Кери организира всичко, а ти вземаш решения, които аз нямаше да мога да взема. Никога не ме е бивало във вземането на решения. Все правя нещата спонтанно, което някой път се оказва катастрофално. Прекалено дълго бяхме само двамата старци - Оскар и аз. Госпожа Снид каза, че малко гости биха ни развеселили, но всъщност се получи по-добре. И знам, макар да не сме говорили за това, че и двамата се ужасявахме от мисълта, че идва Коледа. Заради обстоятелствата имах чувството, че щеше да е просто един тъжен период, изпълнен с горчивина. Но ето че с теб, Люси и Кери няма как да е толкова тежко, колкото се опасявах. - Тя се замисли и се усмихна. - Каквото и да е положението, не можем да го променим. Така че по-добре да се забавляваме. Може би ще се окаже като някое от тези партита, които човек се надява да не му се налага да посещава, но които, след като отиде, се оказват особено забележителни и най-добрите. Разбираш ли какво искам да кажа?
Сам напълно я разбираше.
ЛЮСИ
Беше десет и половина сутринта и всеки се занимаваше с нещо.
Сам и Кери бяха тръгнали с внушителния ландроувър на Сам и Кингсфери и „Прайсрайт“. Преди да тръгнат обаче, се наложи Сам да се потруди малко - той намери лопата в навеса на Оскар, с която разчисти снега по пътеката от предната врата до портата, а после намери метла, с която измете натрупания върху колата сняг. Освен това трябваше да напръска предното стъкло с антифриз. Накрая дойде и Кери и двамата се отправиха на експедиция, въоръжени с безкраен списък, който бе отнел страшно много време и общи усилия. Кери беше с палто и черна кожена шапка, а Сам - с приятно тъмносиньо палто, с което изглеждаше доста заможен, а вероятно това си беше точно така. С такава кола създаваха впечатление за разкош.