След като простря прането навън в студения тих въздух, Елфрида изведе Хорацио на малка разходка - само нагоре по хълма до хотела със затворените с дървени капаци прозорци и покрай станцията обратно вкъщи. Иначе, както каза тя, мускулите му щяха да атрофират и нямаше да може повече да излезе от коша си. Оскар седеше край камината във всекидневната и си четеше вестника, Очевидно изпита голямо облекчение, когато му казаха, че няма да ходи на пазар.
Така че Люси седеше на масата в нейната стая и правеше собствени планове. Смяташе сутринта да отиде за коледни подаръци. Бе дала подаръците на майка си и на баба си още преди да тръгне oт Лондон, но оставаха доста. Нещата се улесняваха от това, че разполагаше с джобни за ваканцията, което означаваше, че можеше да се отпусне.
Елфрида, Оскар, Кери. Сега добави и Сам. И госпожа Снид. И Рори. И може би Клода, иначе щеше да изглежда малко странно.
Не можа да се сети за никой друг.
Намери си раницата и сложи в нея списъка, като провери къде е портмонето й, което беше приятно издуто. Сложи си пухеното яке и ботушите и тръгна да слиза по стълбите. По пътя погледна през отворената врата на всекидневната.
– Оскар.
– Да, пиленце.
– Оскар, отивам да купя някои неща.
– Добре.
– Когато се върне Елфрида, ще й кажеш ли?
– Да.
Тя слезе по стълбите. Коледа, ето че всичко изведнъж започна да изглежда истинско. Докато закусваше, я бяха запознали накратко с плановете - оказа се, че ще има коледна вечеря и истинско парти за възрастни. В Лондон, където Коледа обикновено бе доста скучно събитие, големият празник винаги беше на обяд и после оставаха още много скучни часове от деня. А сега вечерното парти означаваше, че ще има какво да очаква през целия ден и че ще може да си облече новата черна миниполичка и бялата жилетка. Тя размишляваше за тези неща, докато минаваше по коридора, после спря и изведнъж реши да отвори вратата към пустата и изоставена трапезария. Беше мрачна и потискаща и отчаяно се нуждаеше от бърсане на праха и от лъскане, но във въображението си Люси я видя обляна в светлина от свещи, със запалена камина, с огъваща се от вкусна храна маса - например захаросани плодове и фламбиран пудинг. С чаши, пълни с вино, и с блясък на порцелан и на сребърни блюда, пълни с ядки и шоколадови бонбони.
Идеята се роди, но в момента нямаше време да я обмисли, така че затвори вратата и излезе в студената хубава утрин с блещукащ сняг. От другата страна на улицата беше спрял голям общински камион със стълба и двама яки мъже окачваха празнични лампички по клоните на голите дървета в църковния двор.
Тя тръгна по улицата и започна да обикаля по скромните магазини. В тях вече също цареше коледна атмосфера с изкуствен сняг, напръскан по прозорците, и с украса от червени сатенени панделки и с изкуствена зеленина. Във витрината на железарията видя електрически трион с лъскава панделка и с картонче, на което пишеше ПОДХОДЯЩО ЗА КОЛЕДЕН ПОДАРЪК.
Люси се зачуди кой ще се хване на въдицата.
Стигна до магазина за вълнени изделия и влезе вътре. Намери всякакви пуловери, жилетки, барети, чорапи и ръкавици. На някои пуловери отпред бяха изплетени бодливи храсти, фолклорни мотиви, които изглеждаха така, сякаш ги бе измислил някой щур перуанец. Накрая изрови един червен кашмирен шал, много фин и дълъг и веднага разбра, че ще изглежда идеално около елегантната шия на Кери. А щеше и да й държи топло.
После дойде ред на книжарницата. Посрещна я господин Рътли собственикът, когото тя вече познаваше от вечерта при семейство Кенеди. Той поздрави Люси като стара приятелка и бе страниш услужлив. Люси поразгледа, като се убеждаваше и се разубеждаваше, и накрая избра книга за Оскар с цветни снимки на стари шотландски къщи, замъци и градини. Тя беше убедена, че ще му хареса. Господин Рътли каза, че ако не му хареса, може да я смени, но Люси бе сигурна, че дори да не я харесаше, Оскар не би и помислил да я смени, защото не беше такъв човек и по-скоро би умря, отколкото да нарани нечии чувства.
По препоръка на господин Рътли Люси взе за Сам подробна карта на Крийгън и областта, която включваше и Бъкли. Изглеждаше малко скучен подарък, но пък вероятно бе най-полезното нещо, което можеше да притежава, щом като се местеше да живее и да работи тук. Освен това беше и доста скъпа. Така че Люси я купи и взе също няколко картички, опаковъчна хартия с коледни мотиви и лъскави панделки. Господин Рътли й ги сложи в торбичка и тя плати.