– Надявам се, че ще ви видим всичките отново по Коледа, Люси
– Да, аз също. Благодаря.
– Приятно прекарване.
После дойде аптеката. Това мина много по-бързо. Тя купи сапун с лавандулов аромат за госпожа Снид, а за Клода - малки щипки за опашките й. По-труден беше подаръкът за Рори, защото Люси нямаше и най-малката представа, какво наистина щеше да му хареса Щеше да й бъде по-лесно да избере, ако имаше брат или приятел момче. После погледът й попадна върху голямо шише скъпа пяна за вана. Баща й винаги използваше тази марка в добрите стари времена преди развода, когато тя беше малка. Той се киснеше във ваната и парата, ухаеща на кестеново масло, се издигаше, а ухание то се носеше из целия горен етаж на къщата им. Може би на Рори щеше да му хареса да се кисне във вана с такава пяна след цял ден усилна работа на игрището за голф. Тя се поколеба за момент, но тъй като не можа да измисли нещо по-умно, я купи.
Най-трудна беше Елфрида. Какво можеше да подари на Елфрида, с което да започне да се отплаща за всичкия смях и искрената обич, с които я бе дарила? В аптеката не я вдъхнови нищо, така че излезе и тръгна по улицата, като мина покрай плодзеленчука на Артър Снид.
После я осени страхотна идея и тя се върна. Когато влезе, вратата издрънча при затварянето.
– Господин Снид?- Ехо.
– Аз съм Люси Уесли. На гости съм в Естейт Хаус. Госпожа Снид ми е приятелка.
– А, да, спомена ми за теб.
– Ако поръчам специални цветя за Елфрида, може ли да ми ги доставите на Бъдни вечер?
Той я погледна малко недоумяващо, като сви устни.
– Но Бъдни вечер се пада неделя, скъпа.
– Добре, тогава в събота. Даже по-добре, защото ще имаме малко парти.
– Истината е, че сега е малко рисковано, скъпа, с този сняг. Нищо не може да дойде от Инвърнес, а аз получавам от там редовните си доставки. Ти какво беше решила? Хризантеми ли? Или карамфили?
Люси сбръчка нос.
– Не точно.
– Имам кремове в задната стая. Доставиха ми ги вчера, когато пътищата бяха още проходими. Но са доста скъпи.
– Кремове ли?
– Прекрасни затворени пъпки, на хладно са. Трябва да започнат да се отварят след ден-два.
– Може ли да ги видя?
– Разбира се.
Той изчезна през една врата в задната част на магазина и след малко се появи с дълъг стрък с овални, пастелни и съвсем затворени пъпки. Изглеждаха точно като тези, които баба й купуваше от цветаря на ъгъла във Фулъм и които понякога издържаха цели две седмици.
– Колко имате от тях?
– Имам дванайсет стръка, но както ти казах, са доста скъпи. По три лири единият.
Три по шест правеше осемнайсет. Осемнайсет лири. Но пък щяха да изглеждат прекрасно във всекидневната на Елфрида. Щяха да се отворят бавно, да покажат бледорозовата си красота и да изпълнят цялата къща с главозамайващото си ухание. Тя каза:
– Ще купя шест и ще ви платя сега, но бихте ли ми ги запазили, за да ми ги донесете в събота?
– Разбира се. И даже ще ви ги опаковам в специална хартия и ще им сложа голяма розова панделка.
– Имам картичка. Купих я от книжарницата. Ако я надпиша, можете да я сложите при цветята.
– Добре, така ще направим.
Той й даде химикалка и тя надписа картичката.
Елфрида,
Честита Коледа!
С много любов от Люси
Тя я сложи в плика и написа отгоре ЕЛФРИДА ФИПС, запечата го, подаде го на господин Снид и му плати осемнайсетте лири Страшно много пари за цветя, но си заслужаваше.
Господин Снид сложи парите в касата.
– Ако искаш имел, само ми кажи. Имам една-две клонки, но се купуват като топъл хляб.
Имелът означаваше целувка.
– Ще видим - каза предпазливо Люси.
Тя се сбогува и тръгна за вкъщи, натоварена с покупки и в страхотно коледно настроение. Смяташе, щом се прибере, да се качи направо в стаята си, да затвори вратата и да започне да опакова всичките подаръци в хартията с имел, след което да им завърже лъскавата панделка и после да ги скрие в долното чекмедже. Когато пресече площада, видя пред вратата на къщата на Оскар кола - старо комби с отворен багажник, но за нея това не означаваше нищо, защото в Крийгън хората си паркираха колите навсякъде, където намереха място. Но когато отвори предната врата, от кухнята се чуха гласове и тя отиде да провери какво става. Там завари Елфрида, която готвеше нещо на котлона, и Рори Кнеди. Върху кухненската маса забеляза телевизора и малка черна поставка на колела.