– Извинявай. Нямах намерение да разказвам всичко това. Просто тук е толкова забавно. Да съм с Елфрида и Оскар, да уча танци и да съм с други връстници. И само като си помисля, че тази година Коледа ще е истинска, а не просто ядене на печен фазан с мама и баба или пък ядене в скучен ресторант, защото не им се готви. А и снегът, и всичко. И църквата. И коледните лампички...
Гласът й затихна. Бе свършила. Нямаше какво повече да се каже. Сети се за жилището в Лондон, но прогони спомените и изчисти съзнанието си от тях. Нямаше повече смисъл от тях. Нямаше смисъл да мисли за прибирането. Нямаше смисъл да разваля този момент, този час, този ден.
Той я гледаше. Погледите им се срещнаха и тя му се усмихни Той каза:
– Искаш ли да караме шейни следобед?
– Ти ще ходиш ли?
– Защо не? Ще се обадя и на другите. Ще отидем на игрището за голф, там има хубави нанадолнища. - Той си погледна часовника. - Наближава дванайсет. Трябва да отидем навреме, преди ди се стъмни. Защо не дойдеш с мен сега до нас, майка ми ще ни нахрани и ще се срещнем с другите?
– Нямам шейна - каза Люси.
– В гаража имаме три-четири. Ще вземеш някоя от тях - И той се изправи. - Хайде.
– Но няма ли майка ти да...
– Не, майка ми няма да има нищо против. Няма да каже нищо и ще има достатъчно храна да нахрани цяла рота войници. Винаги и има. - Той се наведе, хвана я за ръката и я изправи. - Стига си се тревожила толкова. Не си слагай сама препятствия на пътя.
– Това ли правя?
– Вече не.
ЕЛФРИДА
Експедицията до Кингсфери завърши успешно. Сам и Кери донесоха не само множество кутии, натъпкани с храна, зеленчуци, овесени ядки, плодове и коледни почерпки, но и кутии с вино, каси с бира, безалкохолни и кола, както и шест бутилки уиски. Бяха открили магазин за мъжко облекло и Сам си бе спретнал цял гардероб дрехи в местен стил - кадифени панталони, топли ризи, дебел пуловер с плетеници, високи обувки „Тимбърленд“ и яке.
Той си облече новите дрехи за обяд и всички се възхитиха на елегантния му и същевременно неофициален вид. Следобед той си сложи палтото и двамата с Оскар отидоха в клуба за голф, където Сам имаше среща със секретаря, защото искаше да види дали ще може да се запише в клуба. Елфрида ги наблюдаваше как вървят по заснежената улица, и си помисли, че доста си допадат. За Оскар беше добре да има мъжка компания.
Така че двете с Кери останаха да се приготвят да посрещнат сър Джеймс Ърскин-Ърл в четири часа. Първо трябваше да решат къде ще му сервират следобедната почерпка. Според Елфрида най-добре би било в кухнята - нямало смисъл от церемонии. Кери обаче смяташе, че там би било добре за някого, когото познават, но че може би сър Джеймс щял да бъде озадачен, ако го поканят да седне на кухненската маса и да пие чай от всекидневна чаша.
Елфрида я разбра какво искаше да каже.
– Тогава ще трябва да му сервираме във всекидневната.
– Какво, всички да насядаме край камината?
– Защо не?
– Мъжете не обичат такива работи. Освен ако не са обучени, като свещениците. Не могат да боравят с чаши, чинии и коледни сладкиши едновременно. Нека да сервираме на масата до еркерния прозорец. Както подобава, както правеше майка ми.
– Тогава трябва да потърся някоя изтънчена покривка.
– Има една в шкафа на госпожа Снид. Да направя ли питки?
Елфрида беше очарована.
– Може ли?
– Разбира се. А ти можеш да купиш кексчета с глазура от фурната.
Елфрида си облече палтото и излезе. Във фурната не продажни кексчета с глазура, но имаше медени сладкиши и тя купи един, както и буркан домашно къпиново сладко.
– Парти ли ще имате, госпожо Фипс? - попита продавачката, когато подаваше рестото на Елфрида.
И Елфрида отговори, че не съвсем, просто щели да имат гост за следобедния чай.
В Естейт Хаус Кери вече беше пъхнала питките във фурната и кухнята ухаеше невероятно. Елфрида извади медения сладкиш и сладкото, намери поднос и натрупа отгоре най-хубавите чини и чаши и малки чинийки, макар че не бяха комплект. Намери захарница и чиния за масло, а даже и нож за масло.
– Много ще е изискано - каза тя. Откри и лъжички и изтърка старателно чайника.