– Как ви попадна тази картина, госпожо Фипс?
– Подарък ми е. Имам я много отдавна. Повече от трийсет години. От един приятел.
– И знаете ли откъде я е купил?
– Мисля, че от вехтошарски магазин. В Чичестър.
– Да - кимна той. - Така може.
– Аз винаги... Винаги съм смятала... Бяха ми казали, че е оригиналът. Но никога не съм я давала за оценка, нито съм я застраховала.
Той я погледна, при което светлината от лампата се отрази в очилата му, и се усмихна. С тази пленителна младежка усмивка. Той се обърна, облегна се на масата и си свали очилата. После каза:
– Искрено съжалявам, но не е оригиналът.
Репродукция е. Всички бяха смутени и се умълчаха, защото никой не можеше да измисли какво да каже.
– Наистина красива и прекрасна творба, но не е оригиналът.
– Как установихте това? - събра сили да попита Оскар.
– Първо, не е подписана. Стилът и темата, съгласен съм, са безпогрешно на Уилки, но няма автограф. Има и друга причина, поради която знам, че е репродукция. Колкото и да е странно, оригиналът мина през салона за продажби на „Бутбайс“ на „Бонд Стрийт“ само преди около година. Отиде при търговец в Щатите, който наддаваше за някой музей. Беше по-голяма от вашата малка картина, госпожо Фипс, което ме кара да смятам, че репродукцията никога не е била с цел измама, а по-скоро с израз на уважение и възхищение. На някой студент може би, който е искал да наподоби стила на майстора. Определено е невероятна имитация: четката, цветовете, светлината. Прекрасно произведение. Ако подражанието е най-искреният израз на ласкателство, човек се чуди кой се е заел с такава неимоверно трудна задача.
В стаята отново настъпи тишина. Накрая Елфрида се принуди да зададе страшния въпрос:
– На колко я оценявате, сър Джеймс?
– Наричайте ме Джейми.
– Добре, Джейми, на колко възлиза стойността й?
– Ако беше оригиналът, щях да кажа нещо от порядъка на осемдесет и пет хиляди лири. Не мога да си спомня точната сума, но е нещо такова.
– И тъй като не е оригиналът, а само репродукция?
– Хиляда? Може би малко повече или малко по-малко. Зависи от пазара. Нищо няма стойност, ако не го поиска някой.
– Хиляда. Репродукция - и струва само хиляда. Залогът на Елфрида, застраховката й срещу бъдеще в самота и немотия. Хиляда. Смешна работа, защото за нея самата нямаше кой знае какво значение. Нямаше смисъл да я продава, така че можеше да й се наслаждава до края на живота си. Но за Оскар това означаваше ужасно разочарование. Всичките й планове да купи дела на Хю и да осигури Оскар се разбиха на пух и прах. Всичките й мечти бяха разбити. Сякаш бяха пометени, недостижими и бързеят ги бе завлякъл. Изчезнаха.
За момент си помисли, че ще избухне в плач. С известно отчаяние се обърна към Кери, чиито прекрасни тъмни очи на Кери я погледнаха, изпълнени с топлота, съчувствие и разбиране. Елфрида отвори уста и понечи да каже нещо, но не успя и Кери й се притече на помощ.
– Ще сляза долу - да стопля вода за чая - каза тя.
След това се обади и Сам, който проговори за пръв път, откакто го представиха на Джейми Ърскин-Ърл:
– Ще дойда да ти помогна.
Елфрида знаеше много добре, че за кипването на водата няма нужда от двама души, но беше много благодарна на Сам за тактичността му, за това, че ги остави сами в тази неловка ситуация. Тя си пожела и сър Джеймс Ърскин-Ърл също да ги освободи от присъствието си. Той беше се отзовал на поканата да дойде да оцени малката й картина и тя знаеше, че не е негова вината, че е имитация, но познанията и експертизата му бяха развалили толкова много, че сега Оскар нямаше друг избор, освен да продаде своята половина от къщата. Тя нямаше нищо против Сам да я притежава. Но имаше много против това Оскар да не я притежава.
Когато двамата излязоха и затвориха вратата след себе си, настана тягостна тишина. Може би Джейми Ърскин-Ърл долови ненавистта на Елфрида, защото отново каза:
– Толкова съжалявам.
Тя изгуби търпение - към себе си и към него.
– О, за Бога, вие не сте виновен.
Той внимателно и точно закачи отново малката картина. Възрастната жена с жълтия шал го погледна благосклонно, нещо, което Елфрида не можеше да направи. Той каза:
– Поне... ще продължава да ви доставя удоволствие.
– Никога няма да е същото.
Усещайки напрежението, Оскар се включи в разговора:
– Все пак ще остане много ценна за Елфрида. Радвам се, че няма причина да се разделя с нея.