– Колко вкусно!
– Но на теб мама ти е приготвила нещо друго.
– Не ми казвай, така ще бъда приятно изненадана.
– Пиле с гъби.
– Ейми! - скара се брат й. - Недей да казваш.
Елфрида се засмя.
– Няма значение. Сигурна съм, че ще бъде много вкусно.
– Така - каза Серена, надвиквайки рожбите си, които се препираха. - Ще пиеш ли чаша чай?
Но другите предложения бяха по-изкушаващи.
– Предпочитам да се кача горе, да разопаковам багажа си и да се изкъпя. Много ли ще ви затрудня?
– Съвсем не. Имаме само една баня, но децата могат да влязат след теб. Има достатъчно топла вода.
– Много ти благодаря. Тогава отивам горе.
– А Хорацио? - попита Джефри. - Няма ли да яде?
– Разбира се. Искаш да ме отмениш ли? Две лопатки суха храна и половин консерва месо. И малко топла вода.
– Хорацио куче ли е? - попита Бен.
– Определено не ми е съпруг.
– Къде е?
– Навън. Надявам се, че се сприятелява с вашите кучета.
– Искам да отида да го видя.
– И аз.
– Чакай ме.
Децата излязоха в тъмната градина, без да си облекат още една жилетка, без да обуят ботуши и без какъвто и да е протест от страна на майка им. Вратата се отвори широко и в кухнята нахлу студен въздух. Джефри тихо отиде да я затвори и отново вдигна куфара на Елфрида.
– Ела - и той я поведе по скърцащата дървена стълба.
Горе й показа кое къде е, и й каза:
– Ще се видим след около час. Ще ти донеса нещо за пиене.
След това я остави и затвори вратата, която имаше дървено резе. Елфрида седна на леглото (двойно легло) и изведнъж усети, че е уморена. Прозя се широко, огледа очарователната стая, която беше с доста оскъдно мебелирана, но невероятно спокойна. Малко като Серена. Бели стени, бели пердета, рогозка на пода. Чамов скрин, покрит с бяла ленена покривка с дантела. Няколко куки и пипни закачалки вместо гардероб. Покривката на леглото беше синя, имаше книги на нощната масичка и нови списания, както и синя керамична чаша, в която беше сложена една хортензия с розовия цвят на попивателна хартия.
Отново се прозя. Да, ето че беше тук. Не беше се загубила, колата й не се развали по пътя, нито пък претърпя сериозна катастрофа. И Джефри беше там, да я посрещне в края на пътешествието, изскочи на средата на пътя като разбойник и размаха ръце, за да я накара да спре. Ако не беше толкова лесно да го разпознае, вероятно щеше да се изплаши много, но нямаше начин да обърка този висок, източен мъж, все още строен и енергичен въпреки напредналата си възраст, което несъмнено се дължеше на компанията на младата му съпруга и малките му деца. Най-важното беше, че изглеждаше доволен. Беше направил правилния избор. Изглежда, животът му се беше подредил точно както тя винаги си бе мечтала за него.
След малко стана от леглото, разопакова си багажа и подреди малкото си вещи, като превърна семплата стая в собствен кът.
След това се съблече, сложи си стария халат и отиде до малката баня отвън, където се кисна известно време в горещата вана. Когато излезе, спря да се прозява и вече не се чувстваше толкова и уморена. Беше жизнена, щастлива и готова за вечерта. Облече си копринена риза и кадифени панталони, взе чантата си от дамаска, която беше пълна с подаръци. Докато слизаше по стълбите, имаше чувството, че е моряк, който се спуска по корабната стълба към долната палуба. В кухнята завари децата да ядат наденичките си, а майка им разбиваше белтъци в купа с миксер. Когато видя Елфрида, тя се усмихна и каза:
– Иди при Джефри - той е във всекидневната. Запали огъня.
– Мога ли да ти помогна с нещо? Не съм много добра готвачка, но ме бива да лъскам тенджери.
Серена се засмя:
– Нямаме тенджери за лъскане.
– Ще видя ли Бен и Ейми, преди да си легнат?
– Разбира се. Те ще дойдат да кажат „лека нощ“, след като се изкъпят.
– Взех си вана, беше много регенерираща.
– Какво е регенерираща? - попита Бен.
– Кара те да се чувстваш по-млад - отговори Серена.
– Но тя не изглежда по-млада.
– Така е, защото съм много стара - каза му Елфрида. - Не забравяй да дойдеш да кажеш „лека нощ“, защото имам нещо за теб тук.
При тези думи тя вдигна чантата си.
– Може ли да го видим сега.
– Не, после, когато седнем край камината. Малко като коледен чорап.
Тя отиде при Джефри, който седеше в малката всекидневна като всеки възрастен джентълмен и четеше „Таймс“. Той сложи вестника настрана, когато я видя, и внимателно се изправи на крака - внимателно, защото в тази стая, кой знае защо, таванът беше изключително нисък и Джефри беше наясно с опасността да си удари главата в някоя от боядисаните в бяло греди. А особено той трябваше да внимава, защото беше плешив - темето му беше с кестеняв цвят, обгорено от слънцето, но косата, която му беше останала, образуваше полукръг и все още беше тъмна както преди. Очите му също бяха тъмни, по тънките му бузи имаше бръчки. Беше облякъл тъмносиня жилетка, а на врата си бе вързал червено шалче вместо вратовръзка. Елфрида имаше набито око и с радост установи, че братовчед й Джефри е пленителен както всякога.