– Боже мой!
И тя веднага почувства такова облекчение, че имаше чувството, че ще й се подкосят краката. Затова тя бързо се тръшна в тапицираното кожено кресло. Двамата се гледаха. Той проговори пръв:
– Изобщо не ви чух да влизате. Позвънихте ли? Аз съм малко глух, но щях да чуя звънеца. Щях да дойда да ви отворя.
Това не беше остарелият Оскар, а друг мъж, който приличаше на него, може би двайсет години по-възрастен от Оскар. Възрастен джентълмен, над осемдесетте, който говореше много любезно със силен шотландски акцент. Гласът му напомняше за обичания възрастен лекар, който се грижеше за Елфрида като малка, и по някакъв начин това й помогна да се почувства по-добре в момента.
– Не. Не позвъних, просто влязох.
– Извинете, че не ставам. Малко съм бавен тези дни. Сигурно трябва да се представим. Аз съм Хектор Маклелън. Оскар ми е племенник.
Хектор Маклелън, който беше собственик на Коридейл, но сега живееше в Лондон, и чийто син Хю беше изтръскал праха на Великобритания от подметките на обувките си и беше отишъл да живее в Барбадос. Тя каза:
– Оскар ми е говорил за вас.
– А вие коя сте, скъпа моя?
– Елфрида Фипс. Имам къща в селото. Живея сама. Глория и Оскар бяха много мили с мен. Съжалявам, че бях толкова неучтива, когато влязох. Взех ви за Оскар. После, разбира се, осъзнах грешката си.
– Оскар, състарен от мъка?
– Да, предполагам, че това си помислих. Знаете ли, аз още не съм го виждала. Бях в Корнуол един месец с братовчед си и току-що научих за случилото се от госпожа Дженингс в магазина на селото. Отидох да купя хляб и други неща и тя ми каза.
– Да. Ужасна катастрофа.
– Как се е случило?
Възрастният човек вдигна рамене:
– Глория влязла в кръговото движение директно в зъбите на този "Громен камион с ремарке.
– Искате да кажете, че не го е видяла ли?
– Било е много тъмно. Валяло е.
– Госпожа Дженингс каза, че Глория е била на парти с Франческа, с фойерверки и други неща.
– Така е.
Елфрида прехапа устни. Накрая каза:
– Понякога, преди да си тръгне от такива партита, тя изпиваше чаша силно питие.
И веднага пожела да не беше казвала нищо. Но възрастният човек не беше стреснат.
– Знам, скъпа моя. Всички го знаем. Понякога тя прекаляваше с пиенето в края на вечерта. Вероятно не можеше да се откаже.
– Но след това шофираше до вкъщи.
– Оскар знае това по-добре от всички нас. Той се чувства страшно виновен, че не е отишъл да вземе Франческа от партито. Май не си е представял нещо друго освен детско парти. Мислел е, че Глория ще докара Франческа веднага вкъщи. Но предполагам, че там е имало и други родители и нещата са продължили повече. Дъждът е започнал точно преди да си тръгнат, и тогава... Един миг липса на концентрация, светлините, големият камион, мокрият път - той разтвори ръка в жест, който изразяваше всичко - край. Всичко свършва, животът свършва.
– Пропуснах дори погребението.
– Аз също. Имах лек грип и лекарят ми забрани да излизам. Това е първото ми посещение, макар че, разбира се, написах съболезнователно писмо и разговарях с Оскар по телефона. И докато говорехме, разбрах за положението му. Затова веднага щом бях в състояние, пристигнах от Лондон, за да поговорим за нещата. Аз съм възрастен, но съм негов чичо. Несъмнено видяхте колата и шофьора ми пред вратата.
– Да - усмихна се Елфрида. - Вие казахте „положението му“. Това означава ли нещо специално?
– Да, означава.
– Може ли да знам какво?
– Не е тайна, скъпа моя. Глория е оставила всичко, включително тази къща, на синовете си. В деня след погребението те са дошли и са заявили на Оскар, че той не може да живее повече в къщата, защото смятат да я обявят за продажба.
– И къде според тях ще живее Оскар?
– Предложиха му дом за възрастни хора. Мисля, че се казва „Прайъри“. Бяха му донесли брошури - и той добави с нежна ирония: - Явно бяха помислили за всичко.
– Искате да кажете, че го изхвърлят в дом за стари хора? Оскар? Сигурно са полудели.
– Не, не мисля, че са луди. Просто са алчни и коравосърдечни. Освен това имат две скъпо струващи съпруги, които вероятно ги притискат, за да вземат всяко парче месинг, което им попадне в ръцете.
– Тогава Оскар трябва да си купи друга къща.
Хектор Маклелън наведе глава и погледна Елфрида над очилата. После каза:
– Оскар не е богат човек.
– Искате да кажете, че няма пари ли?
– Има пенсия, разбира се, и малко спестявания. Но това не е достатъчно, за да се купи прилична къща в днешно време с тия надути цени.