Звънна на вратата и Джейни излезе да го посрещне.
– Ето те и теб! Помислих, че си се загубил.
Тя беше облечена с дънки и червен пуловер и тъмната й коса беше вързана и закрепена със светлокафява шнола.
– Малко се поразходих.
Джейни затвори вратата.
– Човек може да реши, че дъждовната неделя в Ричмънд Парк ще продължи цяла седмица. Как мина? Искам да кажа, обядът с президента.
– Добре, ще ти разкажа всичко, но не сега.
Той й подаде букета с кремовете.
– Това е за теб. Подарък за една любезна домакиня.
– Благодаря ти. Нямаше нужда да ми носиш цветя. Но все пак се радвам. При това кремове. Ще изпълнят цялата къща с божествен аромат. Ела в кухнята, ще ти направя чаша чай.
Сам спря за миг, да съблече палтото си и да го закачи на закачалката при множеството малки палта и якета, и я последва, мъкнейки торбичката с бутилките. Сложи брендито върху винената етажерка на Нийл, а шампанското - в хладилника.
– Шампанско? Ще празнуваме ли? - попита Джейни, докато пълнеше термоканата, и я включи да се загрее.
– Може би - той придърпа един стол, седна и подпря лакти на масата. - Къде са Дейзи и Лео?
– Горе. Гледат телевизия или играят компютърни игри. Разрешено им е, след като си напишат домашните.
– В кухнята мирише прекрасно.
– Това е вечерята. Имам една не толкова весела новина. За вечеря ще имаме още един гост.
– Какво му е тъжното на това да имаме още един гост?
– Този специално не е много весел.
– Тогава защо го покани?
– Не съм го канила. Сам се покани. Стар познат е на моите родители, в Лондон е самичък и му е скучно. Обади се и звучеше много отчаян, затова реших, че трябва да го поканим. Наистина съжалявам, защото исках да сме само тримата. Вече казах на Нийл.
Обадих му се в офиса и той се ядоса. Но ще се опита да се прибере по-рано, за да сервира напитките, да сложи масата и да запали камината.
– И аз бих могъл да свърша тези неща.
– Ти си гост. Трябва да си вземеш душ, да си починеш малко и да се издокараш.
– Предполагам, че искаш да направя впечатление на нежелания ти приятел.
Джейни направи гримаса.
– Хайде стига, какво му е толкова ужасното?
Тя намери голяма кана с изрисувани цветя, напълни я с вода и започна да подрежда кремовете в нея.
– Всъщност не е толкова ужасен, просто е малко скучен. Харесва му да го смятат за стар бонвиван. Когато си край него, внимаваш да не се приближаваш много до пръстите му.
Сам се засмя.
– От тези ли е?
– Да, може да се каже. Бил е женен три пъти, но в момента е самичък.
– Откъде е?
– Мисля, че са били в едно училище с татко. Но сега живее на Бахамските острови или в Барбадос, или някъде другаде. Не живее в страната от дълго време.
– Какво прави в Лондон?
– Не знам. Май е на път за Франция. Ще прекара Коледа в Ница.
– Звучи интересно.
– Не е интересно. Готово, изглеждат прекрасно. Благодаря ти още веднъж. Ще ги сложа в хола, за да го украсяват.
Водата завря и тя взе каната.
– Много искам да ми разкажеш за днес, но не мога да се концентрирам, когато готвя, а ми остава да направя пудинга.
– Разказът може да почака.
– Всичко наред ли беше, Сам, добре ли мина?
– Да, така мисля.
– Много е вълнуващо, радвам се за теб.
Той изпи чая си, след което Джейни го отпрати от кухнята и той се качи горе. Там Дейзи и Лео бяха в стаята за игра. Бяха изключили телевизора и седяха край старата маса, отрупана с листове хартия, които изрязваха. Освен ножици пред тях имаше тубички с лепило, флумастери, кълбо цветна прежда и парчета тюлена панделка. Очевидно се занимаваха с ръкоделие. Те вдигнаха глава.
– Здравей, Сам.
– Здравейте. Какво правите?
– Коледни картички - му отговори Дейзи с важен глас. - Учителката по трудово днес ни показа как да ги направим, и сега аз обучавам Лео. Намазваш лепило, слагаш отгоре от блестящите песъчинки и те залепват. Само че най-напред трябва да се нарисува нещо.
– Какво например?
– Ами коледна елха. Или чорап. Или къща с осветени прозорци. Проблемът е, че е доста лепкаво и златните прашинки отиват на различни места. Лео казва, че блещукат. Лео, сега сгъни хартията на две, ето така, много внимателно, да не се оплескаш.
Беше ясно, че нямаха нужда от неговата помощ. Той ги остави и отиде в стаята си, съблече се и взе душ.
„Трябва да отидеш да вземеш душ, да починеш малко и да се издокараш.“ Беше взел със себе си горе „Таймс“ и след душа се тръшна на леглото, загърнат в хавлиения халат, с намерението да го прочете. Но не можа да се съсредоточи и остави вестника, който падна на земята, а той остана да лежи, загледан в тавана. През затворената врата се промъкваха различни звуци - гласовете на децата, телефонен звън, стъпките на Джейни, която отиде да се обади. Чу я да казва: „Ало!“, после усети апетитната миризма от вечерята, а след това чу как се пълни ваната за децата.