Отдавна не беше се намирал сред истинско семейство и не се бе чувствал толкова добре дошъл в желана компания. Обмисляйки това, осъзна, че отдръпването на Дебора беше започнало месеци преди да му съобщи, че си тръгва. Но Сам беше прекалено зает, за да забележи постепенното влошаване на отношенията им. Знаеше, че разпадането на един брак никога не е само по вина на единия партньор. Другата част по един или друг начин също носи някаква отговорност.
Той си спомни Радли Хил, защото атмосферата на тази обикновена лондонска къща, в която Нийл и Джейни отглеждаха децата си, извика надеждните и утешителни спомени на мястото, където беше израснал. Приветствието, запаленият огън, миризмата на вкусна и здравословна храна, която се носеше от кухнята, ботушите на верандата, пълният с ракети за тенис коридор, гласовете на приятелите му, които идваха на гости, стъпките им, топуркащи надолу по стълбите... Той се зачуди дали някога ще успее да изгради такъв пристан на семейния живот. Досега усилията му в тази посока не бяха се увенчали с успех. С Дебора можеха да имат деца, но тя не харесваше особено много тази идея и той не искаше да я насилва, което в крайна сметка се оказа по-добрият вариант. Но къщата на „Ийст Севънтийнт Стрийт“ само с двама обитатели не беше нищо повече от място за живеене. Вярно, че холът им, който предизвикваше завист у всички техни приятели, беше безупречно обзаведен в кремаво и бежово, с модерни скулптури и умело осветени абстрактни картини по стените, а в кухнята имаше само свръхмодерни уреди, но от нея никога не беше излязло нещо друго освен някое парче пъпеш или пица от микровълновата фурна. Дебора предпочиташе да храни гостите си с ресторантски ястия.
Радли Хил. Той се върна назад, прехвърли в ума си трескавите, забързани години на градския живот, работата, късните вечери, дългите дни, миризмата на метро и изгорели газове, после си припомни Йоркшър, видя стабилната каменна непретенциозна къща, терасата, градинката, розите на майка му. Спомни си за малкия град, в който се намираше фабриката на баща му, за вятъра, който издухваше под наклон дима от комините, за реката, която се спускаше от хълмовете, промъквайки се между улиците с дърветата, както и под арките на мостовете. Звукът на водата, подскачаща по скалите, беше толкова познат, такава част от ежедневния живот, че човек просто преставаше да го чува. Спомни си за местностите в околността и за дългите неделни разходки с баща си, за ловенето на риба в отдалечените тъмни езера, образували се сред торфените полета, където въздухът беше студен и чист, а бекасите пронизваха с крясъка си празните пространства...
На улицата пред къщата точно под неговия прозорец спря кола. Входната врата се отвори, след това се затвори и той чу гласа на Джейни:
– Нийл, здравей, скъпи.
И Сам разбра, че приятелят му се е прибрал.
Той се измъкна от леглото, свали хавлията и започна да се облича по подходящ за вечерта начин. Изгладен панталон, чиста риза, тъмносин кашмирен пуловер, без вратовръзка, с бежови чорапи и лъснати мокасини. Среса се, пръсна си малко одеколон и слезе долу. Вратата на хола беше отворена и той завари там Нийл по риза и с навити ръкави да бърше чашите и да ги подрежда на масата за напитките. Стаята изглеждаше празнична, подготвена за гости. Списанията и книгите бяха подредени, възглавниците бяха станали пухкави. Огънят в камината беше запален. Кремовете, които Сам донесе на Джейни, стояха в каната си върху кръгла полирана масичка, заобиколени от декоративни кутии. Ароматът им изпълваше затоплената стая. Часовникът над камината показваше седем и петнайсет. Сам каза:
– Здравей!
Нийл се обърна:
– Ето те и теб. Успя ли да дремнеш малко?
– Трябваше да сляза по-рано, за да ти помогна.
– Не, няма нужда. Прибрах се по-рано, за да си изпълня задълженията на домакин.
– Разбрах, че ще имаме гост за вечеря.
Нийл направи гримаса.
– Този стар досадник. Джейни трябваше да му откаже, но има много добро сърце.
Той избърса и последната чаша, подреди я до другите и остави кърпата настрани.
– Готово. Всичко е приготвено и избърсано. Можем да си налеем нещо за пиене и да седнем на спокойствие. Искам да ми разкажеш всичко, преди да дойде гостът ни и да сме принудени да го слушаме него. Уиски? Сода или вода? Или с лед? Както виждаш, използвам всички правилни изрази, ако случайно си забравил родния си език.