– Сода. Къде е Джейни?
– Разбива сметана.
– А децата?
– В леглото, надявам се. Четат книги. Ако не е така, ще имат проблем.
Той наля уискито, добави леда и донесе чаша за Сам. След това с въздишка на облекчение се тръшна в един от удобните столове, които бяха от двете страни на камината.
– Кажи ми как мина обядът.
Сам седна на другия стол.
– Предполагам, добре.
– Нищо страшно, нали? Никакви приятелски намеци за съкращение?
Сам се засмя. Хубаво беше да разговаряш с някого без заобикалки, да бъдеш с човек, когото познаваш от много отдавна и от когото нямаш никакви тайни.
– Точно обратното.
– Наистина ли? Значи нова работа?
– Да.
– В Щатите ли?
– Не, тук.
– Къде точно?
Сам не отговори веднага. Той отпи от уискито, което беше студено, с чист вкус на дим. След това остави чашата си на малката ниска масичка.
– Чувал ли си за Мактагърт от Бъкли?
– Какво? Онези хора, които произвеждат туид в Съдърланд?
– Точно така.
– Разбира се. Всеки уважаващ себе си джентълмен от провинцията има ловджийски костюм, ушит от туид на Бъкли. Баща ми имаше, по-точно има, такъв. Ушит е като рицарска броня.
Той потръпна при мисълта, която му дойде в главата.
– Не ми казвай, че имат проблеми.
– Имали са, но „Стърок и Суинфийлд“ са ги купили преди няколко месеца. Учудвам се, че не си разбрал за това, но може би не четеш „Файненшъл Таймс“.
– Чета го всеки ден, но това съм го пропуснал. Текстилът не е част от моя бизнес. Това е странно. Мактагърт в банкрут.
Той изкриви уста в тъжна усмивка.
– Вероятно това е случаят с вечната крушка. Не можеш да очакваш да спечелиш пари от продукт, който трае вечно.
– Това, разбира се, е бил един от проблемите им. Освен това те никога не са разнообразявали производството си. Предполагам, заради старомодната управа, която не е виждала нужда от това. Но дори и за класическите туид платове вече няма голям пазар Големите имения бяха разпродадени и ловджийските хижи стоят празни. Пазачите на дивеч и горските вече не носят дрехи от туид. Но са имали и други проблеми. Старият Мактагър е починал преди няколко години, а двамата му синове не са се интересували от бизнеса. Единият се занимава с компютри, а другият има огромни авторемонтна работилница в предградията на Глазгоу. Нямат желание да се връщат. Предполагам, че животът в северните краища на страната не е толкова привлекателен.
– Невероятно - Нийл въздъхна. - Предполагам, че всеки има различни амбиции. И какво е станало после?
– Първо, синовете са започнали да продават имотите на фабриката. Отначало - къщите на работниците, а след това цялата фабрика е била обявена за продан. Понеже не е имало голям интерес, работниците са се обърнали към местната бизнес управа и са изкупили сами акциите на фабриката. Проблемът е, че в онзи район няма много работа, както можеш да си представиш. Както и да е, всички те са опитни работници. Поколения наред са в този занаят тъкачи, предачи, бояджии, всички специалности.
Сам изпи последните капки от чашата си.
– Уредбата е функционирала добре, имали са нови поръчки, износ за Америка, такива неща. И изведнъж се случва бедствие. Валяло е два месеца непрекъснато, реката е излязла от бреговете и е наводнила фабриката над човешки ръст. Изгубили са всичко - складираните платове, компютрите, повечето машини. Това е бил краят. Банките са наложили запор, управата се е опарила и работниците са били изправени пред перспективата да останат без работа.
Нийл стана, отиде до Сам и взе чашата му.
– Наистина голямо нещастие.
– Да, в отчаянието си са се обърнали към „Стърок и Суинфийлд“. Дейвид Суинфийлд е поръчал обширно проучване на състоянието и фабриката е била купена, но на мястото цари пълен хаос. От наводнението насам фабриката не е работила и всички работници, с изключение на трима, са уволнени.
Нийл му подаде пълната чаша.
– И каква е твоята задача?
–Да отида, да изправя фабриката отново на крака, и да ръководя работата й.
– Просто така, веднага?
–Не е просто. Още преди наводнението фабриката се е нуждаела от ремонт. Повечето от машините вероятно са били от времето на Ной. Така че сигурно ще мине най-малко година, докато всичко се поднови и започне да работи.
–Учудвам се, че проучването на Суинфийлд е показало положителни финансови перспективи за това място. Мислиш ли, че все още е възможно да се произвежда нещо на такова отдалечено място? Честно казано, не знам дали всичко това си струва усилията.
–Така мисля. Разбира се, ще трябва да разнообразим производството. Но помни, че името Мактагърт има голяма стойност по целия свят. То ще има тежест, ако например се насочим към пазарите за луксозни стоки.