–Какво? Нали не искаш да кажеш, че провинциалните старомодни ловджийски дрехи ще излязат от мода. Това ще е трагедия. Ще трябва да продължите да произвеждате и такива неща.
–Разбира се. Ще произвеждаме също и шотландски карета. Това са запазените марки на Мактагърт. Това е традицията. Но те ще бъдат само част от нашето производство. Ще се съсредоточим повече върху по-леките и по-цветни платове. Например платове за сака за италианския пазар. Шалове, покривки, пуловери за модната индустрия, скъпи и продаваеми.
– Кашмир?
– Да.
– Значи ще има пътешествия до тайнствения Китай?
– Дейвид Суинфийлд вече има свои хора в Манджурия.
– А машини?
– Вероятният източник е Швейцария.
–Което означава пълна програма за преквалификация на работниците.
– Да, но ще бъде извършена на място от екипа на доставчика, който ще пусне машините в експлоатация. За нещастие това ще означава намален брой работници.
Нийл замълча, обмисляйки това, което бе чул. След това въздъхна и поклати глава, като изглеждаше объркан.
– Звучи вълнуващо, но не мога да си те представя да живееш сред торфените поля след Лондон и Ню Йорк. Звучи подобно на това да бъдеш изпратен като вицеконсул на Великобритания на Андаманските острови. Не е повишение.
– Това е нещо, което умея и познавам добре.
– Заплатата?
– Повишена е.
– Подкупват те.
Сам се усмихна.
– Не ме подкупват. Просто е бонус.
– А какво ще правиш там? Искам да кажа, през свободното си време, когато не работиш до полуда във фабриката и не се опитваш да водиш счетоводните книги. Едва ли Бъкли ще е място на бурен социален живот. Може би ще започнеш да играеш комар.
– Ще ходя на риба. Помниш ли как ходехме на риба с баща ми? Ще играя голф. В района има най-малко пет отлични голф игрища. Ще стана член на различни клубове и ще се сприятеля с възрастни джентълмени с лекета от супа по пуловерите.
– Вероятно всички те ще носят името на Ник Фалдо.
– Няма значение.
– Значи това не ти се струва стъпка назад в кариерата ти.
– Връщам се назад към корените си. И колкото и да е странно, ми харесва идеята да се справя с проблемите на фабриката. Освен това умея да ръководя малка фабрика. Научих го от баща си. Той си обичаше занаята. Обичаше фабричните машини така, както другите мъже обичат колите си. Обичаше и да докосва големите топове готов туид, сякаш искаше да ги погали, просто заради удоволствието от допира на пръстите до изтъканата вълна. Може би съм същият като него. Знам само, че вече се наситих на маркетинга. Нямам търпение да стъпя отново във фабриката. Там, където започва всичко. В момента чувствам, че имам нужда от точно това.
Нийл го погледна:
– Не се обиждай, но ми се струва, че президентът на фирмата се отнася малко покровителствено с теб.
– Заради това, че личният ми живот се е разпаднал ли?
– Честно казано, да.
– Не се безпокой. Аз му зададох същия въпрос, когато сервираха сиренето. Но съм бил набелязан за работата в Бъкли много преди той да чуе за Дебора.
– Разбира се. Глупаво предположение. Сър Дейвид Суинфийлд не се е издигнал дотам, където е, заради мекушавото си сърце. Кога тръгваш?
– Колкото се може по-скоро. Но има да се планират много неща, да се прехвърлят много документи, преди да тръгна. Утре сутринта имам заседание с финансовия екип. Ще правим график за инвестициите, нещо такова.
– Къде ще живееш, като отидеш там? Нали каза, че синовете на Мактагърт са продали всички къщи на фабриката.
– Да, прав си. Но това е дребен въпрос. Вероятно ще отседна в хотел или ще наема къща. Никога не се знае, може и да деля покрив с някоя шотландка с гарвановочерна коса сред торфените поля.
Нийл се засмя:
– И ще слушаш шотландски гайди!
Той погледна часовника, намести се в стола и се прозя широко, прокарвайки пръсти през косата си.
– Мога само да ти пожелая успех, приятелю.
– Фабриката има нужда само да й се удари едно рамо, за да започне да произвежда отново.
Нийл се усмихна:
– Тогава се приготви добре, защото ще ти трябват сили. - Той не можа да продължи, защото звънецът на вратата го прекъсна. - Започва се... Това сигурно е скучният старец. - Той остави чашата си и се изправи.
Но преди да успее да излезе, чуха как кухненската врата се отвори и Джейни с бързи стъпки мина по коридора. След това се чу гласът й:
– Добър вечер, как си? Радвам се да те видя.
Гласът й наистина звучеше радостно и Сам не за пръв път си помисли какво прекрасно, добро сърце има тя.
– Влизай, влизай.
Чу се неясен мъжки глас.