Сам погледна над нея и видя очите на Нийл. Приятелят му изглеждаше смутен.
– Нали нямаш нищо против, че й казах?
– Разбира се, че не - той прегърна Джейни, - спести ми думите.
– За какво става дума? - наостри уши Хю.
Джейни му обясни:
– Сам има нова работа. Съобщиха му днес. Ще отиде в северната част на Шотландия, за да възстанови работата на една стара фабрика за вълнени платове.
– Така ли? - за пръв път вниманието и интересът на Хю бяха насочени към нещо друго и към някой друг, а не към него самия. - Шотландия, а? Къде по-точно?
Сам му каза:
– Бъкли, Съдърланд.
Хю зяпна:
– Боже Господи! Бъкли? Да не е Мактагърт?
– Познавате ли ги?
– Да, момчето ми! Познавам ги като собствения си джоб. Бъкли са само на няколко километра от Коридейл. Всичките ми ловджийски костюми бяха ушити от туид от Бъкли. А гувернантката ми плетеше вълнени чорапи за лов с куки, произведени от Мактагърт. Стара семейна фабрика. Съществува най-малко от сто и петдесет години. Какво се случи с тях?
– Старият Мактагърт е починал, синовете не се интересували от бизнеса, свършили им парите и накрая фабриката била наводнена от реката.
– Каква трагедия! Все едно чух за смъртта на стар приятел. И вие ще поемете нещата в свои ръце, така ли? Кога отивате на север?
– Скоро.
– Имате ли къде да живеете?
– Не. Всички жилища на фабриката са били разпродадени. Сигурно ще отседна в хотел и ще потърся да купя нещо.
– Интересна работа - каза Хю.
И тримата го погледнаха, но той не продължи, тъй като се беше съсредоточил върху това да угаси внимателно цигарата си.
Накрая Джейни попита:
– Защо да е интересно?
– Защото аз имам къща.
– Къде?
– Не в Коридейл, а в Крийгън. Още по-близо до Бъкли.
– Как така имаш къща в Крийгън?
– Там се помещаваше старата управа на имението и живееше семейството на управителя на фабриката. Доста голяма, солидна викторианска къща с градина в задния двор. Но баба ми реши, че е твърде далеч от Коридейл за човек, който трябва да пътува всеки ден, и настани управителя и семейството му в по-подходящо жилище, което се намира в парка на имението, а старата канцелария остави на мен и на братовчед ми, делим я наполовина.
Нийл се усмихна.
– И кой живее там сега?
– Празна е. През последните двайсет години наемателите й бяха възрастни хора - Кокрейн се казваха, - но съпругът почина и съпругата отиде да живее при свои роднини. В интерес на истината една от причините за идването ми в Лондон е да обявя тази къща за продан. Малко средства никога не са излишни. Опитах се да се свържа с Оскар - другия собственик, за да се разберем за сделката, но не мога да го намеря. Може би не е жив. Сам се е уморил от скука.
Джейни не обърна внимание на тази злобна забележка и каза:
– Дали ще иска да продаде своята половина?
– Няма причина да не иска. Не може да я използва. Всъщност утре сутринта имам уговорена среща с Хърст и Филдмор. Исках да се консултирам с тях дали ще се заемат с продажбата.
– А братовчед ти?
– О, мога да уредя нещата с него, като се върна от Франция.
– Какво искаш да кажеш, Хю?
– Че вашият приятел Сам има нужда от къща, а аз имам къща за продан. Бих казал, че предложението е много изгодно. Близо до фабриката, близо до магазините, невероятно игрище за голф... Кой би могъл да иска нещо повече? - Той се обърна и погледна Сам. - Няма да навреди, ако погледнете мястото. Можем да уредим нещо. Директна сделка ме урежда идеално.
Сам попита предпазливо:
– Каква цена искате?
–Не е имало оценка по очевидни причини, но... - Хю наведе очи, изтупа малко цигарена пепел от коляното на панталоните си и каза: - Сто и петдесет хиляди.
– За двамата, за вас и за братовчед ви?
– Точно така. По седемдесет и пет хиляди.
– Кога можете да се свържете с него?
– Нямам представа. Той е малко потаен. Може да бъде навсякъде. Но няма причина да не погледнете къщата.
– Има ли там някой ваш представител или някого, с когото да се свържа?
– Няма нужда. - Хю се наведе встрани и бръкна в джоба на панталона си. От там извади голям старомоден ключ с червена табелка, на която с огромни главни букви пишеше КАНЦЕЛАРИЯ, и го вдигна във въздуха като някакъв трофей.
Джейни беше смаяна:
– Винаги ли го носиш със себе си?
– Глупаво момиче, разбира се, че не. Казах ти, че се каня да видя Хърст и Филдмор утре. Щях да им го дам.
Сам взе ключа.
– Как мога да се свържа с вас?
– Ще ви дам визитката си. Можете да ми изпратите факс в Барбадос. Ще ви дам и телефонния номер на Моди в Южна Франция, ако вземете светкавично решение.