– Разбира се, че е поканена. Но тя не иска да отиде. Казва, че не иска да ходи във Флорида, че не познава никого там, че няма да има какво да прави и че всъщност Рандъл не иска тя да отиде. Поканил я бил само защото смята, че трябва да я покани.
Кери изпита съчувствие.
– Разбирам я. На колко години е? На четиринайсет. Вероятно ще се чувства като риба на сухо. Освен това признавам, че е малко смущаващо да наблюдаваш майка си в разгара на любовна връзка.
Лека червенина пропълзя по шията на Доди и това беше сигурен знак, че е вбесена. Тя не харесваше споровете и мразеше да я принуждават да защитава позицията си.
– Това е такава чудесна възможност за Люси да пътува, да види малко свят.
– Не и ако не иска.
– Но какво ще прави тогава?
„Аха - помисли си Кери, - сега стигаме до същината на въпроса“.
– За Коледа ли имаш предвид? Предполагам, че ще остане с теб, нали това е нейният дом засега. Това е нейният дом, откакто родителите й се разведоха. Къде другаде да отиде?
Доди не отговори веднага. Вместо това скочи на крака и застана до прозореца, където се загледа в пътеката. Кери чакаше. След това майка й се обърна.
– Не мога да се справям с нея сама. Имам си свой живот. Имам планове, покани... Може би ще отида в Борнмът със семейство Фрийман. Те отсядат всяка година в хотел „Палас“. Поканиха и мен
Тонът й показваше пределно ясно, че поканата не важи за Люси.
– Вече не съм толкова млада, Кери. Времето, когато се грижех за деца, отмина, и няма да променя плановете си заради някакво твърдоглаво малко момиче.
„Не - помисли си Кери, - дори и за миг не предполагах, че ще направиш такова нещо.“ След малко попита:
– А баща й - Майлс? Не може ли да отиде и да прекара Коледа с него и с новата му съпруга? Или не се вижда с него?
– Вижда се. - Доди се върна и напрегната, седна на стола си. - От време на време прекарва някоя неделя с тях, но не е много ентусиазирана.
– Те нямат деца, нали?
– Не. Съмнявам се, че изобщо ще имат. Тя е жена с кариера. -Доди каза това с присвити устни. - Никакви бебета няма да пречат на живота й.
– Значи няма да вземат Люси за Коледа.
– Всъщност в момент на отчаяние аз се обадих на Майлс и му дадох тази идея. Трябваше да го направя, защото Никола отказва да разговаря с него и дори да спомене името му. Но Майлс и съпругата му заминават за Сен Мориц на коледна ски ваканция с цяла група възрастни. Люси никога не е карала ски и е като загубена с хора, които не познава. Майлс каза, че това е невъзможно и че тя ще развали ваканцията на всички.
Кери започна да съжалява детето, което се намираше по средата между двама враждуващи и зле настроени родители. Опитвайки се да не прозвучи прекалено студено, тя каза:
– Тогава си в безизходица.
– Никола е абсолютно решена да замине за Флорида. Тя може да бъде много голям егоист, както знаеш. След всичко, което направих за нея.
– Може би просто иска да реализира шанса си за малко приятно прекарване.
– Приятно прекарване - Доди повтори думите с огорчен глас, като умишлено направи така, че те да прозвучат едва ли не неприлично.
Кери я наблюдаваше. За миг й се стори, че Доди не иска да я погледне в очите. Тя погледна надолу, оправи ръкава на вталеното си сако, нагласи едно златно копче и каза:
– Точно това имах предвид, когато ти казах по телефона, че се връщаш внезапно от Австрия в подходящ момент.
– Искаш да кажеш аз да ви освободя от Люси, така ли?
Доди я погледна:
– Имаш ли вече планове?
– Мамо, току-що се върнах от Австрия. Нямах време да напрани план. Дори нямам къде да живея, а Ранфърли Роуд е даден под наем до края на февруари. Нещата ми все още са в куфари. Не съм в състояние да поканя някого да остане с мен.
– Нямах предвид това. Мислех си - може би при баща ти.
– При Джефри?
– Джефри ли го наричаш сега?
– Наричам го Джефри още от развода. Знам, че ми е баща, но също така е съпруг на Серена и мой приятел.
Докато тя изричаше имената им, Доди потръпваше деликатно, но Кери, познавайки жестокостта й, не обърна внимание на това.
– Не мисля, че тази идея е добра.
– Но той е дядо на Люси. Несъмнено...
– Виж, мамо, обадих се на Джефри в деня, в който се върнах. Разговаряхме дълго. За Коледа също. Но братът на Серена ще бъде при тях през цялата ваканция заедно с жена си и бебето. В Ембло ще бъде препълнено. Няма да има място за още двама души.
– Би могла да споделиш с него идеята.
– Не, няма да е честно спрямо Серена. Тя не може да ни приеме и ще се чувства виновна, че не може да ни приеме. Няма да ги питам.
– Ох! - Доди въздъхна и седна на стола с изтощен вид. Приличаше на балон, който е останал без въздух, сбръчкана и внезапно остаряла. - Наистина не издържам повече. Толкова е неясно всички и никой не ми помага, никой от моето семейство.