Оскар вдигна резето на портата и тръгна по пътеката. Елфрида и Хорацио го последваха. Оскар отключи вратата. Тя се отвори широко навътре и той потърси с ръка ключ за лампата, намери един и го включи.
Влязоха вътре и Елфрида веднага почувства топлината и усети миризмата на чисто в помещение, което скоро беше изтъркано и излъскано. Стълбището пред тях се изкачваше до една площадка с прозорец без перде. От двете страни имаше затворени врати, но в края на коридора имаше трета врата, която беше отворена. Оскар тръгна по коридора и там, като запали още една лампа.
Елфрида затвори след себе си предната врата, като така прегради пътя на студа в тази зимна вечер. Тя последва Оскар и го намери в кухнята, където стърчеше старомоден изрисуван бюфет и имаше дървена маса. Отстрани на керамичната мивка под прозореца видя обемиста газова печка отпреди може би четирийсет или повече години.
Оскар каза:
– Едва ли може да се нарече напълно обзаведена. - Думите му прозвучаха така, сякаш искаше да се оправдае.
– Нищо й няма - увери го Елфрида и беше съвсем искрена. - Някой ни е оставил послание.
Беше оставено на средата на масата - написано на лист хартия с редове и притиснато с буркан с конфитюр. Оскар го отмести и подаде листа на Елфрида, която го прочете на глас.
Включила съм бойлера (нафта). Ще трябва да поръчате още нафта. Оправила съм леглата в две стаи. Водата в банята е гореща. Въглища и дърва има под навеса. Някои от прозорците не се отварят. В хладилника има мляко (в помещението с пералнята). Ще се отбия утре да видя дали всичко е наред.
С уважение госпожа Дж. Снид
Оскар каза:
– Госпожа Снид ли?
– Да.
– Елфрида, така ми се струва или наистина ще се разплачеш?
– Може би.
– Защо?
– Голямо облекчение.
Всичко това се беше случило преди три седмици. Вече беше декември, петък, пет часа в един мрачен зимен следобед. Оскар, който беше излязъл след обяда с Хорацио по петите му, още не се беше прибрал. Елфрида се опита да заличи от въображението си картините на смъртта му от инфаркт с трупа му, проснат до някоя пясъчна дюна. Той просто не бързаше. Дано се наслаждаваше на първата си истинска разходка сред природата, дано да му се беше отразило добре движението и да беше изпълнил дробовете си с лековития свеж въздух. Сам беше решил да излезе и тя се опита да не се развълнува прекалено, да не би да си помисли, че е чакала да се отърве от него.
Тя остана до газовата печка в кухнята, докато водата в чайника завря. После си направи чаша чай и го взе със себе си горе във всекидневната. Наричаха я всекидневна, но в действителност си беше цял хол, официален и просторен, с огромен еркерен прозорец, който гледаше към улицата и църквата. Човек можеше да седи на пейката до прозореца и с часове да гледа какво става навън. Минаваха коли - пикапи за доставки и камиони с пясък за шосетата. Хора, които бяха излезли на пазар, спираха да си поприказват на улицата, Виждаше се върволица от бърборещи неспирно деца, които отиваха на училище или се връщаха у дома.
Помещението, както и останалата част от къщата бяха обзаведени с възможно най-малко мебели. Дебел персийски килим. Диван и два фотьойла. Маса до стената, бюфет със стъклени вратички, в който имаше и няколко стари книги. Нямаше картини, нямаше предмети за украса. Никакъв знак за интересите и за живота на предишните обитатели. В известен смисъл липсата на украса и на много предмети подейства успокоително на Елфрида. Без картини, джунджурии, малки сребърни фигурки и декоративни порцеланови чинии, които да отвличат вниманието, беше по-лесно да се видят прекрасните пропорции на стаята, орнаментите на корниза и гипсовата розетка в средата на тавана, от която се спускаше очарователен викториански полилей.
След пристигането им и разопаковането на багажа тя добави скромен личен елемент към интериора. Картината на Дейвид Уилки сега висеше над масивната дъбова маса, която Оскар използваше за бюро, срещу камината. За стадфордширските кучета и часовника й се намери място върху празната полица над камината. От плодзеленчука на Артър Снид беше купила букет хризантеми, за които намери жълта кана и ги подреди в нея. Недовършеният й гоблен беше на стола. Малко по-рано Елфрида беше запалила камината. Сега добави още дърва и сложи въглища, след което отиде да седне до прозореца, за да гледа кога ще се върне Оскар. Но тъкмо се беше настанила с чашата чай в ръце, когато телефонът иззвъня. Това я озадачи, тъй като почти никой не беше звънял, откакто се бяха нанесли. Елфрида се надяваше само, че не е майор Биликлиф. Телефонът се намираше върху малко шкафче на площадката на първия етаж, точно пред всекидневната. Тя вдигна слушалка.