Най-после Хорацио беше готов. Те влязоха бързешком на топло в къщата и Елфрида затръшна вратата след себе си. Сложи чайника да заври и намери тигана и бекона. Подреди масата, като я постла с карирана покривка и сложи чаши и чинии. Счупи две яйца. Оскар обичаше топла закуска и макар че не ядеше с него, Елфрида обожаваше миризмата на бекона в тигана. Внимателно препече и филийки. В тази старомодна кухня това беше малко опасно, защото тостерът беше на години и вече беше дал най-доброто от себе си, така че не му стигаха сили да се държи подобаващо. Понякога от него изскачаха доста съвършено препечени филийки. Но ако не беше в добро настроението, тостерът забравяше да се изключи сам, в резултат на това кухнята се изпълваше с тъмен дим, а черните изгорели корички бяха такава отврат, че дори и чайките отказваха да ги ядат.
От време на време Елфрида си повтаряше, че трябва да купят тостер. На централната улица имаше малък магазин за електрически уреди на Уилям Г. Крофт и витрините бяха пълни с микровълнови печки, сешоари, парни ютии и машини за гофрети, както и с множество други уреди, без които Елфрида можеше да живее преспокойно. Но тостерът беше необходимост. Веднъж тя отиде до този магазин, да разбере колко струва най-евтиният, но се ужаси от цената и си излезе, без да направи покупката.
Беше си малко трудничко, защото без скромния приход от домашния й бизнес с шиенето на възглавнички тя се оказа в постоянен недостиг на средства, а понеделниците, когато ходеше до пощата да си вземе пенсията, не идваха толкова често. Тя смяташе, че би било най-разумно да намери наемател за Пълтънс Роу и да даде къщата под наем, като получава парите на всеки три месеца, което щеше да осигури малко средства, но усложненията покрай цялата тази процедура по организирането на даване под наем на имот в Хемпшър чак от Съдърланд бяха прекалено много, така че плахата идея беше отхвърлена. Що се отнася до Оскар, Елфрида не беше сигурна дали и той не е в подобно трудно положение, но нямаше и намерение да го пита. Вероятно той имаше малко средства настрана, някоя и друга акция, но знаеше, че Глория бе плащала сметките за ежедневните разходи за пищния и разкошен живот в имението.
Така че тя продължи да се бори със стария тостер, който бяха наследили, като реши, че ако й паднат отнякъде малко пари, предпочита да ги похарчи за книги или за цветя.
Днес тостерът се оказа в добро настроение и миризмата на ос кон се смеси с уханието на печени филийки и на прясно топло кафе Кафето беше най-важното. Тя седеше на масата и пиеше първата си чаша, когато Оскар слезе при нея и Елфрида веднага забеляза, че изглежда по-различно. Обикновено носеше дебела риза под топлия пуловер. Подомашному. Без вратовръзка. Но тази сутрин си беше облякъл не само една от официалните си ризи, но и вратовръзка, жилетка и официалното си сако от туид.
Тя го погледна смаяно:
– Изглеждаш много добре.
– Благодаря. Радвам се, че забеляза.
– Какъв е поводът?
Той взе от котлона чинията с бекон и яйца, която Елфрида беше оставила там на топло.
– Защото е събота ли? Не е това.
– Защото не бива да се оставям да се превърна в дрипава и тромава стара развалина.
– Вратовръзката няма да промени кой знае какво.
Той седна и тя му наля кафе.
– Благодаря ти. Така е, права си. Но положих известни усилия, защото трябва да посетя някого.
Елфрида беше наистина изненадана, но се постара да не го показва. Беше и любопитна.
– Кого ще посетиш?
– Роуз Милър.
– Коя е Роуз Милър?
– Отдавнашна приятелка.
– Не си споменавал никога за нея. Да ревнувам ли?
– Не мисля, че имаш причина. Тя сигурно е на осемдесет и пет години. Беше прислужница на баба ми. Живее в имението Коридейл в много малка къща със сламен покрив. Ще отида да я уважа.
– Защо пък изведнъж реши да отидеш да видиш прислужницата на баба си? Досега толкова се стараеше да не те забележат, че човек можеше да си помисли, че си някой беглец.
– Нещо против ли имаш?
– О, скъпи Оскар. Много се радвам. Но не разбирам защо изведнъж се промени.
Той остави чашата с кафето на масата. Когато заговори отново, гласът му беше по-различен, вече не заядлив: