Елфрида изшътка, за да го накара да млъкне, излезе от кухнята и мина през коридора. Беше звъннал пощальонът и на постелката лежаха две писма. Изглеждаха като още едно добро предзнаменование, защото от деня, в който бяха пристигнали, почти не бяха получавали никаква кореспонденция.
Тя се наведе и вдигна писмата, след което ги занесе на Оскар.
– Едното е за теб - с напечатан адрес в бизнес стил, вероятно от банкера ти. Другото е за мен.
– Сега е мой ред да ревнувам.
– Не мисля така - тя потърси очилата си в джоба на жилетката си и ги сложи на носа си. Погледна подозрително плика. - Доста прилежен старомоден почерк, с наклонени букви. - Взе един нож и като сряза плика, извади писмото. Обърна листа, за да види подписа, и се усмихна.
– Оскар, от Хектор е. Добрият стар човек ни пише. - Тя седна и разгъна дебелия син лист. - Има и чек! Чек за петстотин лири.
Оскар зяпна:
– Петстотин лири? Сигурна ли си?
– Убеди се сам. На твое име. - И тя му подаде чека.
Той я погледна объркано и каза:
– Няма да е зле да разберем какво означава всичко това.
Така че Елфрида зачете писмото на глас.
Скъпи Оскар и Елфрида,
Не съм ви писал досега, защото исках да ви дам малко време да се настаните. Надявам се, че пътуването ви беше спокойно и заварихте Естейт Хаус в добро състояние.
Трябва да си призная, че след като заминахте, се почувствах задължен да напиша писмо на Питър Кенеди, пастора на местната църква в Крийгън. Знаех за желанието ти да имаш спокойствие и да останеш незабелязан, за да се съвземеш от нещастието, което те сполетя. Но не можех да не се тревожа за теб, и и тъй като Питър е добър човек и добър приятел, знаех, че мога да му се доверя, че няма да говори на другите за тъжните ти преживявания. Той беше редовен посетител в Коридейл, преди да го предам на Хю, и винаги се радвах на компанията му и на острия му ум. Очаквам, че ще поддържа връзка с теб и ще се радвам да приемеш загрижеността му и утехата, която може да ти предложи.
Надявам се да не съм те засегнал с постъпката си.
Притеснявам се и за това, че може Естейт Хаус да не е напълно обзаведен и оборудван. Както знаете, не съм бил там от години, макар че, откакто си тръгна семейство Кохрейн, уредих някой да я поддържа редовно. Тъй като се чувствам отговорен за това, че ви убедих да напуснете Хемпшър и да се заселите в Крийгън, бих се радвал да ви осигуря каквито допълнителни неща биха ви били необходими, за да се почувствате удобно. Така че прилагам чек от петстотин лири, като се надявам той да е достатъчен, за да задоволи нуждите ви.
Времето в Лондон продължава да е мрачно и студено. Не излизам много, но виждам всичко през прозореца.
Надявам се и двамата да сте добре. Бих се радвал, ако ми пишете или ми се обадите по телефона, за да съм спокоен.
В „Таймс“ видях, че имението е обявено за продажба. Момчетата не са губили нито минута.
С най-добри пожелания и за двама ви,
искрено ваш, Хектор
Тя тихо сгъна писмото и го сложи обратно в плика. След което каза:
– Ще му пиша още тази сутрин.
– Невероятно щедър жест от негова страна. Но ние наистина нямаме нужда от нищо.
– Напротив - отговори Елфрида твърдо.
– Какво например?
– Нов тостер, който да не прегаря филийките или пък да изгърми и да получа токов удар. Този е доста древен. Трябва да купя легло за Люси и би било добре да сложим перденце на прозореца на стълбището.
– Не бях забелязал нито едно от тези неща - каза Оскар, леко засрамен.
– Мъжете никога не ги забелязват.
– Може би ще искаш да купиш миялна машина?
– Не ми трябва.
– Или микровълнова печка?
– Не ми трябва и микровълнова печка.
– Или телевизор?
– Не гледам телевизия. А ти?
– Само новините. И „Химни“. И Фестивала на класическата музика.
– Не сме ли щастливци, Оскар, с толкова малко нужди?
– Несъмнено сме много щастливи - той вдигна чека и го разгледа. - В много отношения. Преди да отида при Роуз, ще мина през Шотландската банка и ще отворя обща сметка за двамата. И ти ще се развилнееш в магазините за мебели.
– Но парите не са само за мен.
– Да, за двама ни.
– Ще бъдат ли така добри да ни услужат в Шотландската банка?
– С тях съм работил още на младини. Не виждам къде може да възникнат затруднения.
– Ставаш доста деен, Оскар. Няма да забравиш да вземеш цветя за Роуз, нали?
– Не, няма.
Денят се оказа невероятно ясен. Червеното слънце се издигна в яркосиньото небе и нямаше следа и от най-слаб полъх на вятъра. Излезли по магазините дами стъпваха внимателно по улицата, страхувайки се, да не се подхлъзнат или да не паднат. Бяха обули дебели ботуши и се бяха опаковали добре с вълнени шапки и ръкавици. Но студът не можеше да им попречи да спрат, за да поклюкарстват, и дъхът им се издигаше като облак пара, докато си говореха.