– О! - Елфрида положи огромни усилия, да не изглежда прекалено изненадана. Не бе виждала през живота си жена, която изобщо да не прилича на съпруга на пастор. - Радвам се да се запознаем. - Тя се отдръпна назад, като държеше вратата отворена: - Влезте.
Но Табита Кенеди се колебаеше.
– Няма да влизам, ако сте заета. Донесох ви само няколко яйца. От моите кокошки.
– Не съм заета сега и пресните яйца са много хубаво нещо. Заповядайте, ще направя кафе.
Табита влезе и Елфрида затвори вратата.
– Нали нямате нищо против да отидем в кухнята? - Тя вървеше напред. - Ще сложа водата да заври и ще вземем кафето горе. Или предпочитате чай?
– Умирам за чаша кафе. Премръзнала съм. Питър взе колата, така че трябваше да сляза пеш по хълма. Мислех, че ще падна по гръб, толкова е хлъзгаво.
Тя последва Елфрида в кухнята, сложи кошницата с яйцата на масата и закачи найлоновата си торбичка на стола.
– И Оскар взе колата. Отиде в Коридейл да се отбие при една жена на име Роуз Милър.
– Майко мила, това ще е велика среща. Роуз обожаваше Оскар. Не спираше да говори за него. Знаете ли, че не съм влизала никога тук? Когато идвах в Естейт Хаус, винаги всичко беше много официално и се качвахме направо горе в голямата стая. Семейство Кохрейн бяха интересна възрастна двойка, доста резервирани. Не си падаха особено по гостуванията. Но веднъж в годината ни канеха с Питър на вечеря и учтив разговор. Всеки път си беше като изпитание. А вие свиквате ли вече тук?
Елфрида беше напълнила чайника с вода и го бе сложила да заври, а сега вземаше поднос, чаши и чинии.
– Добре сме си.
Табита се огледа.
– Тази кухня ми напомня подредбата в някой музей за национално културно наследство. Баба ми имаше абсолютно същата кухня. Не мисля, че семейство Кохрейн се обзавеждаха с много уреди, но дори и да имаха, госпожа Кохрейн сигурно ги е взела със себе си. Имате ли миялна машина?
– Не, но никога не съм имала, така че това не е проблем.
– А пералня?
– В миялното помещение има една праисторическа пералня. Трябват й часове, докато да изпере едно пране, но работи. А сушилнята ми е просторът в горната част на градината.
– Имате миялно помещение ли? Може ли да погледна?
– Разбира се.
– През тази врата ли е? Става все по-интересно. Под с теракота, керамична мивка, дървена скара за мокрите чинии. Но имате хладилник.
– През този сезон много не ми трябва.
Табита затвори вратата на помещението и се върна в кухнята, издърпа един стол и седна.
– Използвате ли голямата всекидневна на горния етаж?
– Да, през цялото време, макар че иска доста тичане нагоре-надолу.
– Ами стаите на долния етаж?
– Едната е доста мрачна викторианска трапезария. Купища тежки мебели в тъмен махагон, плюшени пердета и пианино със стенен свещник. Другата май е била канцеларията на имението. Не мисля, че семейство Кохрейн са я използвали. Там все още има старо писалище с капак и маса със специални чекмеджета за събиране на наемите. Опасявам се, че държим вратите и на двете стаи затворени. Храним се или тук, или горе край камината.
– Много по-просто.
– И на Оскар явно не му пречи.
– Радвам се, че Оскар го няма - каза Табита. - Една от причините, поради които дойдох, е да се извиня, а сега няма да се наложи.
– Да се извините ли? За какво?
– Питър ме изпрати. Притесни се, че е постъпил глупаво и нахално вчера следобед. Надява се да не е разтревожил Оскар.
– Мисля, Оскар смята, че той трябва да се извини. Било е неучтиво да си тръгне просто така, но се е паникьосал и е избягал. След това го гризеше съвестта. Знае, че се е държал ужасно зле.
– Хектор ни писа, че съпругата му и детето му са загинали в тази отвратителна катастрофа. За да се съвземеш след такова нещо и да стъпиш отново на крака, е нужно много време.
– Това се нарича скърбене.
– Знам. И за вас не е лесно.
– По-скоро истински ад.
Елфрида чу думите, които излязоха от устата й, и се учуди колко импулсивни бяха, защото не бе нито осъзнала, нито признала пред самата себе си колко адски трудни са тези дни.
– Мисля, че отчаянието е най-страшното, защото няма съвсем нищо на света, което човек може да направи, за да помогне. А и нетърпението. После се чувстваш виновен, че ти липсва търпение. Неведнъж трябва да си прехапвам езика. Освен това аз съм доста общителна. Нямам предвид безкрайни партита, но обичам да се сприятелявам с хората и да ги опознавам, а заради Оскар трябва да се стремя да бъда незабележима. Вероятно съм създала у хората впечатлението, че съм доста надменна.