Изпълнена с любопитство, Елфрида погледна Табита, която седеше там в черната си жилетка с поло яка и с прическа на момиче.
– Харесва ли ви да сте съпруга на пастор?
– Обожавам това, че съм женена за Питър. И не съм само жена на пастора, а преподавам и изкуство в училището. Квалифицирана учителка с всичките необходими степени съм. Работя пет дни в седмицата.
– Художнички ли сте?
– Да, рисувам. Но и преподавам различни занаяти. Грънчарство, а така също шев и кройка. Момичетата в горните класове ушиха всички възглавнички в църквата. Беше огромен проект. И всяка майка в Крийгън има малко криво гърне за своите бегонии.
–Аз пък бях актриса - каза Елфрида, след което се засрами и си помисли, че по-добре да не го беше казвала, защото прозвуча така, сякаш се опитваше да покаже превъзходството си по талант прел Табита.
Но Табита беше приятно изненадана:
–Наистина ли? Всъщност не е толкова учудващо, мога да си ви представя на сцената.
–Е, не от порядъка на Ибсен. По-леки неща. Музикални комедии, такива неща. Бях в репертоарния театър години, играх всякакви роли - като се почне от тийнейджърски, та се стигне до щърбава старица.
– Известна ли бяхте?
– Ни най-малко. Но винаги работех, колкото и скромна да беше ролята.
– Това е важно, нали? Човек да прави това, което му харесва, и да му плащат за това. И аз така се чувствам. Повишава самочувствието. Питър го разбира. Това е една от причините, поради които го харесвам толкова много. Нямам търпение да се запознаете. Бих ви поканила у дома, но може би по-добре да изчакаме двамата с Оскар да се изяснят. След като се разберат, ще ви поканя. Ще ви се обадя по телефона.
– Не мога да се сетя за нещо, което бих желала повече в момента.
– Какво ще правите за Коледа?
–Не мисля, че ще правим нещо. Заради Оскар. И го разбирам, защото сега се намира в ужасно емоционален период. Но е малко трудно, защото другия петък идват една моя племенничка и нейната племенничка. Казах им, че няма да празнуваме, но те ще дойдат така или иначе.
– На колко е години?
– Кери ли? На около трийсет. Но племенничката й е на четиринайсет. Казва се Люси и никога не съм я виждала. Надявам се само да не е прекалено срамежлива. Нито пък прекалено отворена. Надявам се, че няма да й е скучно.
– В Крийгън покрай Коледа ще има толкова събития, ще си прекара чудесно. И всички местни деца ще се съберат...
– Тя няма да познава местните деца.
– Ще ги запознаем с Рори и Клода и след това тя ще се запознае с останалите.
Елфрида не беше много уверена:
– Сигурна ли си, че няма да имат нищо против?
– Да имат нещо против ли? Че защо?
– Ами... Непознато дете. От Лондон.
– Затова толкова повече трябва да се погрижат за нея - каза Табита и изведнъж Елфрида видя в нея учителката, която въдворява ред. И жената на пастора, която възпитава децата си според християнските норми. И разбра, че въпреки бохемския си външен вид и младежкото си поведение Табита Кенеди беше човек, когото трябваше да приеме. Уважението й към нея нарасна и това я накара да я хареса още повече.
Изведнъж я осени една идея.
– Трябва да купя някои мебели. Липсват ни много неща, защото къщата никога не е била нещо повече от полуобзаведена, тъй като се дава под наем. Спалнята, където ще е Кери, е добре, но смятам да сложа Люси на тавана. Там е приятно и светло, но... - Елфрида се поколеба. - Бихте ли искали да се качите и да погледнете? Да ми кажете какво трябва да купя?
– Разбира се, с най-голямо удоволствие. - Табита си беше изпипа кафето и дръпна ръкава на жилетката си, за да погледне часовника си. - Но след това трябва да бягам. Питър има среща рано следобед в Бъкли и трябва да му дам да хапне малко супа, преди да тръгне.
– Ако нямате време сега...
– Разбира се, че имам. Елате, покажете ми. Аз съм специалист по вътрешна украса.
– Но с минимум капитал.
– Жена на пастор съм. Какво повече да кажа?
Качиха се по стълбите на горния етаж и към тавана. В помещението без прозорци имаше три стари ракли, манекен на шивачка и много паяжини. В другото, където имаше огромен тавански прозорец и скосен таван, нямаше нищо друго освен слаба зимна слънчева светлина.
Табита беше очарована.
– Каква прекрасна стая. Всяка девойка би искала да се разположи тук сам-самичка. Ще сложите ли килим? Дъсченият под е чудесен. Има и радиатор, страшно уютно е. Ще ви трябва легло, разбира се, а може би и скрин. Или тоалетка. Ами телевизор?
– Нямаме.
– Да, но младежите стават малко особени, ако няма какво ди зяпат! Рори има един стар телевизор, който не използва. Ще го попитам за него. И няколко лампи. И щора за прозореца. Иначе може да е малко призрачно.