Елфрида каза:
– Имам малко пари. Хектор ни изпрати. Но не са кой знае колко. Мислех си да отида в някой магазин за мебели втора употреба...
– Има чудесен пазар в Бъкли.
– Но аз никога не съм ходила в Бъкли.
– Ще ви заведа. Всичко ще намерите там, на сергиите.
– И легла ли?
– О, да, невероятни легла. И чаршафи, и картини, и произведения на изкуството. Както и ужасни стари дрехи, гардероби и килими. Другата седмица. Някой следобед... във вторник? Устройва ли ви вторник?
Елфрида, чийто график беше мрачно празен от почти цял месен просто кимна.
– Може ли да отидем с вашата кола? На Питър със сигурност не му трябва неговата.
Елфрида кимна отново.
– Само колко ще бъде забавно. Нямам търпение - Табита отново погледна часовника си. - Дадено. Сега трябва да бягам, защото Питър ще полудее.
Когато гостенката си тръгна, Елфрида се върна към недовършеното писмо за Хектор.
... тук в седем часа на втория ден. Отне ми доста време, докато напиша това писмо, защото ме прекъсна посещението на Табита Кенеди. Сигурна съм, че много скоро Питър и Оскар ще си изяснят недоразумението. Табита е прекрасна, ще ме заведе на пазар в Бъкли, да купя някои неща за къщата.
Благодаря ти още веднъж за твоята доброта и щедрост. Надявам се, че си добре и че времето ще се оправи малко, за да можеш да излизаш навън.
С много любов и от двама ни Елфрида
Тя го прочете още веднъж, сложи го в плик, написа адреса и намери марка. След което слезе долу, набързо провери в хладилника в кухнята какво няма, реши, че всичко, от което имат нужда, са зеленчуци и може би някакви плодове. Хорацио спеше в коша си и не пожела да го безпокоят, така че го остави там, опакова се добре и излезе през предната врата. Не я заключи. Беше разбрала, че в Крийгън никой не заключва вратата си.
Студът бе вледеняващ, но слабото слънце беше разтопило малко от скрежа и улиците бяха черни и мокри. Въпреки това Елфрида стъпваше също толкова внимателно, колкото останалите дами, които бяха излезли на пазар, защото сега трябваше да се пази да не си счупи някой крак или главата.
Изпрати писмото и пресече улицата, за да отиде до плод-зеленчука на Артър Снид. За пръв път магазинчето беше празно. Беше само господин Снид, който се бе облегнал на тезгяха и четеше резултатите от надбягванията. Като видя обаче Елфрида, той се изправи и сгъна вестника.
– Привет, госпожо Фипс. Как сте в тази прекрасна сутрин?
Артър Снид беше половинката на госпожа Снид, която винаги го наричаше Арфър. Семейство Снид се оказаха утешителна награда, когато Елфрида пристигна в Крийгън, не просто защото госпожа Снид бе изчистила Естейт Хаус и беше извор на полезна информация, но и защото говореха кокни и Елфрида, която беше живяла в Пондон през доста голяма част от живота си, се наслаждаваше на звука на познатия акцент, който някак си й помагаше да се чувства по малко самотна. Семейство Снид беше се преместило от Хакни в Крийгън преди пет години. Елфрида научи за този странен ход в няколко разговора на чаша чай с госпожа Снид. За това, как Арфър започнал от нулата с пренасяне на материали с ръчна количка на Норт Енд Роуд и накрая успял да си купи малък собствен магазин. Тогава инженери на общината дошли и му наложили задължителен договор за покупки. Това вече преляло чашата и като видял рекламата в градинарското списание - харесвало му това списание заради земята, която обработвал, като отглеждал невероятни тиквички, - попитал госпожа Снид: „Какво ще кажеш, моето момиче?“. И госпожа Снид, вярна докрай, казала: „Добре, Арфър“ и дошли тук.
Хубави хора бяха клиентите му, той се записа в клуба за боулинг и се запали по морски риболов. А госпожа Снид вече беше член на църковната женска група, ходеше на екскурзии и от време на време пееше в хора. Местните хора ги уважаваха и ги приемаха, но все още ги наричаха „белите заселници“, без да влагат нещо лошо в тези думи.
– Трябва да внимавате, скъпа. Вашият човек дойде днес сутринта и купи хризантеми за друга дама.
– Знам. За Роуз Милър и успявам да не ревнувам. Имате ли някакви зеленчуци?
– Чудесни броколи. Пристигнаха днес сутринта. Камионът едва се изкачи по хълма. Шофьорът каза, че снегът там бил два метра. Имам и кипърски картофи.
Тя купи броколи, картофи, и малко мандарини в мрежичка и два малко сбръчкани грейпфрута, които Артър й продаде на половин цена.
– Прибирате се направо вкъщи, нали?
– Не - Елфрида беше решила вече. - Отивам да купя нов тостер. Този, който имаме, е опасен.
– Тогава оставете чантите тук и аз ще ви ги занеса. Ще ги оставя пред входната врата.